Госпожа Далауей

"Госпожа Далауей" (1925) е книгата, с която Вирджиния Улф намира белетристичната форма, отговаряща най-пълно на епохата, в която твори. Тема на романа е животът на съзнанието. Умело използвайки вътрешния монолог, който следва движението на мисълта във времето, голямата писателка плете уникална психологическа проза, която и днес се смята за ненадмината като художествено въздействие.

Въпреки фрагментарността на действието, романът се отличава с плътна структура, постигната чрез специфичната ритмика и метафорика, чрез умело търсеното и намирано повторение на думи и изрази.

Романът "Госпожа Далауей", както и последвалите го "Към фара" (1927), "Вълните" (1931), "Между действията" (1941) налагат Вирджиния Улф като едно от най-големите имена на литературата на ХХ век.

♦ ♦ ♦

Вирджиния Улф (1882-1941), родена Аделайн Вирджиния Стивън, е британска романистка и есеистка, която заради репутацията си е смятана за една от най-изтъкнатите фигури в модернистката литература на XX век. Между Първата и Втората световна война Улф е значителна фигура в лондонското литературно общество и член на кръга "Блумсбъри".

Между най-известните й творби са романите "Госпожа Далауей", "Към фара" и "Орландо", както и монографичното есе "Собствена стая" със знаменитата сентенция - "Една жена трябва да има пари и собствена стая, ако иска да пише проза".