Градът в алена пелерина

‌„Дъблин и Джойс си принадлежат, както Прага и Кафка, а от този роман насетне Рио ще бъде неразривно свързан с името на Аслъ Ердоган…”

„Афтенпостен“

„Аслъ Ердоган е изключително чувствителен и проницателен автор, нейните романи са завършени творби.“

Орхан Памук

Йозгюр е бедна, гладна и на ръба на психически срив, с едно-единствено оръжие срещу Рио: да напише града, който ѝ е отнел всичко. Докато четем фрагментите от нейния незавършен роман (правилно се досещате, заглавието му е „Градът в алена пелерина“), който се превръща в „роман в романа“, нейната лична история постепенно добива контури.

В същото време, разказвачът описва един ден от живота на Йозгюр, който се оказва и нейният последен. Докато самата тя следва героинята на романа си Йо през фавелите, обредните ритуали на Кандомбле, насилието и сексуалността по улиците към собствената си смърт, разказвачът търси начин да се помири с живота, като път към катарзиса. Двата концентрични романа, границите между двата Рио – Рио на Йозгюр като метафора за смъртта и Рио като живот – започват да се размиват.

♦  ♦  ♦

Аслъ Ердоган е родена през 1967 г. в Истанбул. Следва компютърно инженерство и физика и завършва магистратура в Европейската организация за ядрени изследвания CERN. Докато подготвя докторантура по физика в Рио де Жанейро, решава да прекъсне, за да се отдаде на писателска дейност. Две години живее в Латинска Америка. Първият ѝ роман „Мъжът-рапан“ излиза през 1994, а сборникът с разкази „Чудодейният мандарин“ е издаден през 1996. Разказът ѝ, озаглавен „Дървени птици“, печели наградата на Deutsche Welle и бива преведен на девет езика.

Носител е на международната „Награда за мир Ерих Мария Ремарк“, както и на наградата „Симон дьо Бовоар” за свобода на жените през 2017 г. През март 2018 г. получава лично от френския министър на културата Франсоаз Нисен „Орден на изкуствата и буквите”.