Христос отново разпнат

"Христос отново разпнат" е определяна като "най-ясната" книга на Казандзакис, защото това е творбата, която отразява най-категорично позициите на автора и заради която дори е обвинен в комунистическа пропаганда. Романът проследява историята на малко гръцко село, намиращо се под владението на Османската империя. Година преди да отбележат поредния Великден, жителите на Ликовриси решават да възродят стар обичай - да разиграят пиеса, която да пресъздаде събитията от Страстната седмица. Малко след като ролите са раздадени, група бежанци, бягащи от развалините на разграбените си домове, пристига с молба за закрила. И внезапно драмата на Страстта се превръща в реалност.

В романа ярко проличава колизията между два противоположни, взаимноотхвърлящи се свята, които, макар и парадоксално, са свързани в неразривна цялост. Единият е безчестният и несправедлив свят, в който "най-добрите гладуват и биват онеправдани, най-лошите ядат и пият, и управляват, без вяра, без срам, без любов". В този свят господстват благоразумието и конформистката философия, а всяко отклонение от конвенционалното мислене се наказва от Множеството и подлежи на санкция от изкуствено наложените авторитети.

Другият свят е светът на неподредеността, лудостта, несигурността, страховете, съмненията, вината; свят, в който духовното оцеляване надделява над физиологическото. Там няма предварително очертани граници и правила - всеки сам трябва да открие пътя към спасяването на човешкото, а правилният път винаги се оказва стръмният.

Според преводача на романа Георги Куфов Христос на Казандзакис не е непогрешимо, безстрастно божество, а по-скоро е страстно и емоционално човешко същество, "чистият човек в нашата така сложна епоха, честният, всеотдайният, готовият на саможертва за благото на себеподобните си".

– И всеки човек – каза Манольос възторжено – може да спаси целия свят; много пъти си мисля за това, отче, и треперя; такава голяма отговорност ли носим? Какво трябва да направим, преди да умрем? Кой е пътят?
Замълча. Нощта се беше спуснала вече, стариците бяха наклали огньове и готвеха, децата бяха наклякали около тях, гладни, и чакаха.
Манольос протегна ръка, докосна коляното на поп Фотис, който беше потънал в размисъл и мълчеше.
– Как трябва да обичаме бога, отче? – запита той.
– Като обичаме хората, чедо мое.
– А как трябва да обичаме хората?
– Като се стремим да ги вкараме в правия път.
– Ами кой е правият път?
– Стръмният.

♦  ♦  ♦

Никос Казандзакис е роден на 18 февруари 1883 г. в Мегалокастро (днешен Ираклион, о.Крит) в Османската империя, в семейството на Михалис Казандзакис, фермер и търговец на фураж, и съпругата му Мария. След едно от поредните критски въстания семейството му бяга в Пирея, където намира убежище за шест месеца. На шест години Казандзакис е принуден да води живот на бежанец. Писателят е отгледан сред селяни и въпреки че съвсем млад напуска Крит, в своите произведения той често се връща към бащината си земя. Посещава Францисканското училище на Свещения кръст в Нахос, където учи френски и италиански. След възстановяването на мира през 1899 г. Казандзакис се връща в родния си град и завършва гимназия в Ираклион (1899 - 1902). През есента на 1902 г. заминава за Атина, където се записва да следва право. Учи четири години в Атинския университет. През 1906 г. завършва и става доктор по право. Същата година излиза и първата му книга "Змия и лилия".

През октомври 1907г. Казандзакис заминава за Париж, където продължава юридическото си образование, а до 1909 г. следва и философия в небезизвестния "Колеж дъо Франс" в Париж при Анри Бергсон. Тук Казандзакис развива и задълбочава ницшеанските си възгледи. През периода 1910 - 1930 пише пиеси и стихове. Пътува често до Китай, Япония, Русия, Англия и Испания. През 1919 г. става директор на гръцкото министерство на социалните грижи. Подава оставка през 1927 г.

Въпреки че никога не е бил член на комунистичската партия, през младостта си Казандзакис симпатизира на левите идеи, дори е удостоен с ленинска награда за мир, но след тригодишно пътуване в Съветския съюз се разочарова от болшевишките идеи. Преди Втората световна война се установява на о. Егина, а през 1948 г. се премества на Антибите, Южна Франция. След войната работи като министър в Гръцкото правителство на Егина, а през периода 1947 -1948 работи за ЮНЕСКО. Казандзакис умира от левкемия на 26 октомври 1957 г. във Фрайбург, Германия. Гробът му е в родния му Крит, близо до църквата "Св.Мина" в Ираклион.