Имаш въпроси? Виж контакти или посети помощ

Категории
0 0.-лв. Поръчай
Обратно към всички
Имаго

Имаго

Романтични  / 

Ръкавите на нощта понякога са къси, за да прегърнат двама души. Само защото нощта е била несъобразителна, магията не се случва. А би могло да бъде и друго – вместо тишърт с надпис I lost, нощта да носи копринено кимоно, което да приюти двамата и да ги накара да се влюбят.

Към пълното описание и видео

14 BGN Цена:
14.-лв.
Купи
Добави в любими Любим продукт на: Aneliya

Номер на продукт:

BKBKN000607

Наличност:

На склад при доставчик Може да е при вас на: 06.12

Имаго

Ключови характеристики

  • Корица: Мека
  • Брой страници: 240
  • Общи: От български автор
  • Препоръчано: Аз чета
  • ISBN: 9789544919436
  • Жанрове: Драма

Ръкавите на нощта понякога са къси, за да прегърнат двама души. Само защото нощта е била несъобразителна, магията не се случва. А би могло да бъде и друго – вместо тишърт с надпис I lost, нощта да носи копринено кимоно, което да приюти двамата и да ги накара да се влюбят. Изящно нарисуваните сливови дървета внезапно да се покрият с цвят и да ги дарят с невинността на родените вчера. Сред белотата на клоните да разцъфнат жерави, за да припомнят, че любовта е прелетна. И че любенето на телата е най-грациозният танц, сътворен от природата. Фината бродерия да ги научи, че и върху гладката коприна се появяват ръбчета, но те са точно толкова важни и красиви, колкото и мекотата на сатена. Би могло всичко да се случи и така.

"Хавиер: Когато бивше гадже звъни по телефона в девет сутринта и е събота, не звъни за купон. Със сигурност ще иска нещо и то ще е спешно, на живот и смърт. Хавиер погледна пак изписаното на дисплея име и изруга. Стана от леглото, отиде до банята, изми се, без да се погледне в огледалото, и се върна в стаята. Двете момчета спяха на голямото легло в ъгъла както си бяха с дрехите. Бяха пътували толкова дълго... Снощи пийнаха повечко и телефонът не бе успял да ги събуди.

Олга... По дяволите, Олга!

Тя знаеше, че Хавиер и да не отговори, ще ѝ се обади когато може. Непременно ще ѝ се обади... Макар и да бяха „бивши“, тяхната чаша вино не беше изветряла. Беше останала недопита, когато се наложи Хавиер да замине за Аржентина, за да не получи грозния печат в паспорта си със забрана за влизане... Но когато оправи документите си и се върна в Испания, Олга вече беше с германеца. Мамка ѝ... Хавиер ѝ беше казал да не го чака, фактически я отпрати, но в себе си беше сигурен, че с Олга просто ще продължат нататък, все едно нищо. Все едно месеците раздяла нямаха значение.

Не, не я беше мислил. Докато отсъстваше, не се сещаше особено за Олга, още повече че момичетата в родната му Мар дел Плата изобщо не бяха за изхвърляне. Правеше онова, което трябваше да направи – да си уреди работна виза, фалшива от край до край, като визите на спящите в ъгъла момчета. Но първата му работа след завръщането в Барселона преди пет месеца беше да потърси Олга, а втората – да ѝ откъсне главата. Не го стори, разбира се. Второто... Ала се оказа неподготвен за изненадата да узнае колко бързо малката въртиопашка от Меделин му беше намерила заместител.

А Олга дори не беше вино. Беше хубава, ароматна агуардиенте с анасон, при това не чаша, а цяла бутилка. От литър. Подгряваше кръвта му точно както трябва, а пламъците на къдравата ѝ смолиста коса изгаряха гърдите му, когато се любеха. Така с времето сърцето му съвсем заприлича на прогорена с цигари покривка в квартален бар. Хавиер и без това вече не чувстваше онези емоции, които усещаше като момче, когато се заглеждаше по плисираните униформени поли на момичетата в гимназията и небрежно разкопчаните им блузки. От новите дупки в сърцето му загуби и самата Олга, но тя не го разбираше – когато човек се отдава на нещо, той го прави все едно страстта е извор, от който ще тече завинаги..."

Из "Имаго"

Ревю от Аз чета

Аз чета

Не бих могла да синтезирам сюжета на „Имаго”, тъй като той е разпръснат в жива мозайкаот най-различни герои, свързани помежду си по различна линия – деца и родители, съпрузи и любовници, приятели и врагове…. Персонажите са разнообразни и като националност – срещаме се с испанци, колумбийци, аржентинци, германци, българи.  Всяка глава носи името на героя, чиято гледна точка възприема действието, развиващо се в красивата, романтична Испания. Като антракт служат откъсите от дневника на д-р Дъглас Лий, биолог, чийто обект на изследване е зелевата пеперуда.

Възхищавам се на начина, по който Радостина А. Ангелова успява да облече текстовете си в толкова женствена премяна. Романът се разтваря в ръцете ти като бяла паунова опашка, разкриваща фината си красота – елегантен, поетичен стил и съзерцателна мъдрост. 

Всеки персонаж има свой отличителен почерк, своя собствена дилема, към която Радостина А. Ангелова успява да те приобщи, независимо колко повърхностна или отчуждена да изглежда на моменти личността, която я изживява. Авторката перфектно предава и мъжкия, и женския светоглед, влизайки безпроблемно в кожата на всичките си герои, без прозата й да звучи неправдоподобно.

Виж още

Пътеводител в света на Имаго

Ревюта на наши потребители за Имаго

* За да напишеш ревю е необходимо да си регистриран