Искам у дома

Някъде има място, което те очаква да пристигнеш.
Някъде има човек, когото трябва да срещнеш.

"Искам у дома" е история за пътуването на един мъж и една жена един към друг. Минавайки през най-съкровените си детски спомени, преживявайки отново своите болки и загуби, те търсят себе си, но и неусетно се приближават един към друг.

На сутринта се събудих с мисълта за човека, който живее някъде там... не ме познава, не го познавам и аз. Но вече, без да знаем, вървим един срещу друг. И скоро ще се срещнем.

Вярвах в нашата среща от деня, в който изгубих всичко. Вярвах, че някъде по новия ми път ме чака човек, в когото ще видя отразена себе си. Но такава среща не се случва изведнъж - най-напред трябва да преминеш през самотата, изолацията, усещането за края. За да срещнеш себе си.

Един тих глас ми нашепваше: "Фейга, чака те място, до което си струва да стигнеш". Този глас ме вдигаше на крака и ми показваше пътя към дома, в който трябваше да въведа ред.

"Искам у дома" е една топла книга с аромат на море и източни лакомства, която ще ви отведе при бреговете на Каспийско море и ще ви накара да усетите студения северен вятър и солените морски пръски. Ще ви хване за ръка и ще ви върне в безгрижните дни на детството, ще ви докосне като топла майчина ръка, ще ви обгърне с любов, ще ви подари надежда и вяра. Ще ви разкаже простите човешки истории на различни хора - светли, смирени и състрадателни, всеки преживял своята мъка, но запазил човечността си.

- Болката или извисява човека, или го озлобява - каза ми веднъж Сурая. - И пак е въпрос на избор, синко. Срещала съм доста хора, които след преживяна загуба са станали по-светли, по-състрадателни. Виждала съм и такива, които болката е унищожила. Едно знам със сигурност: трудностите трябва да се приемат мъжествено. Когато загубихме сина си, мислех, че съм загубила обичта си към света. Но не потисках отчаянието в себе си, позволих си да го преболедувам. И то си отиде.

"Искам у дома" е пътешествие за всички, които са готови да повярват в щастието и в любовта и които се нуждаят от храна за душата си, за да направят най-важната крачка - към себе си. И да открият пътеката към своя истински дом.

"Искам у дома" е откровение, което ще ви помогне да намерите покой в сърцето си, да изживявате магията на всеки свой ден и да не спирате да търсите любовта.

Като писмо в бутилка - нека го получи онзи, който има нужда от него...

♦  ♦  ♦

Елчин Сафарли е азербайджански писател и журналист, автор на над 10 книги, превърнали се в бестселъри в Русия. Той се слави като един от най-оригиналните и успешни млади писатели на Изтока. Наричат го "вторият Орхан Памук" и "душевният писател на Изтока". Пише на руски език. Книгите му разказват за източните традиции, култура и бит, за любовта и надеждата.

Роден е на 12 март 1984 година в Баку, в семейство на летец. Баба му по бащина линия Анна Павловна е рускиня. Тя е жената, която запалва в него любовта по Чехов. Първите истории на Сафарли се раждат на училищния чин, когато той е едва 12-годишен. На 16 години започва да работи за различни медии и постъпва в журналистическия факултет на международния Азербайджански университет.

Сафарли дълги години е живял в Истанбул, което дава отражение на ранното му творчество. Първата си книга "Сладката сол на Босфора" пише на 24-годишна възраст, на руски език. След издаването ѝ през 2008 г. книгата влиза в списъка на стоте най-популярни заглавия в Москва. Оттогава до днес името му не слиза от класациите за най-продавани книги в Русия.

Понастоящем живее в два града - Истанбул и Баку.

Първите две заглавия, с които издателство Гнездото започна представянето на Елчин Сафарли в България, са Ако ти знаеше... , която се превърна в бестселър у нас, и любимата книга на автора Ти ми беше обещан.