Изгубени в мола

...не зная дали книгата ще бъде украсена със снимка на автора (макар че дори да има такава, тя едва ли ще бъде в цял ръст). Така или иначе, трябва да се знае, че той е надарен от Създателя с внушителни габарити и всеки път, когато се готви да си тръгне от къщи по тъмно през гората, изказва съжаление, че сега ще има да плаши влюбените двойки. А защо казвам това?… Ами защото ми е чудно, че човек с такива размери може да крие толкова нежност и съчувствие към хората, за които пише. Очевидно ги обича всички вкупом и поотделно. А това е факт и той е, който въздейства на диоптрите ми. Така се получава, защото разказите на Ч. Ш. на големия въпрос защо са написани, отговарят: „Защо ли? Ами защото е тъжно, че хората живеят по този тъжен начин. И защото би било добре, ако бяха малко по-щастливи, не мислите ли?“ И може би не съзнават, че са страница от една „добра в двата смисъла“, талантлива, умна, майсторски написана, изпълнена със скрита човечност и състрадание книга. Книга, която, про четена от възприемчиво към изкуството сърце, ще остави в него искрящо кристалче човеколюбие.