Изумруденият град

Американски истории от ръба на живота.

„Изумруденият град“ – сборник с единайсет скъпоценни разказа на носителка на „Пулицър“ Дженифър Игън излиза с логото на издателство „Милениум“.

Интелигентни и вълнуващи историите ѝ потапят читателя в дебрите на самотата и копнежа, съжаленията и бляновете. Героите на Игън – модели и домакини, банкери и ученички – търсят себе си отвъд досегашния си опит. От екзотичните Китай и Бора Бора, през космополитния Манхатън, до уютните предградия на Илинойс, всеки преследва голямата промяна. Елегантни и трогателни, разказите в „Изумруденият град“ са възхвала на себеоткриването.

В единайсет кадъра Игън запечатва различни съдби или моменти на дълбоки вътрешно сътресение. Разказва за онези човешки чувства, които не могат да бъдат поставени в рамките на жанр или категория. Това са усещания, спомени, носталгия, угризения, копнеж по миналото, въпроси за завоите на съдбата, които често занимават мислите на всеки от нас, но остават премълчани, несподелени дори с най-близките. Разказите ѝ са за нещото, което може да покори съществото на човека и да го тласне в години на депресия, отшелничество, търсене на истината вътре в себе си и опит за възвръщане на равновесието.

Сборникът носи името на едноименният разказ „Изумруден град“, който представя Ню Йорк – „място, което блещука в далечината дори когато си го стигнал“ – град, който всеки иска да покори, но дори и да се намираш в него, той остава цел.

♦ ♦ ♦

Дженифър Игън е родена през 1962 г. в Чикаго, Илинойс, израства в Сан Франциско, а днес живее в Бруклин, Ню Йорк. Следва английска литература в елитния Университет на Пенсилвания, завършва следдипломна квалификация в Кеймбридж и започва да публикува разкази и журналистически материали в световноизвестни издания като New Yorker, Harper’s и New York Times. Скоро получава и първите си награди за литература.

През 2011-та романът ѝ „Жестокото присъствие на времето“ печели „Пулицър“. Романът е определен от сп. Тайм за „нова класика в американската литература“. През следващата 2012 година нито една от номинациите не е одобрена от журито, което прави книгата единственият двугодишен носител на наградата.