Капиталът XXI век

Тома Пикети е най-обсъждания учен през последните години.
От книгата „Капиталът: XXI век” са продадени милиони копия в целия свят. Поради тази причина я наричат икономическата „Петдесет нюанса сиво”.
Книгата оглавява класацията на Amazon за нехудожествена литература цели три седмици, а се задържа в нея четири месеца.

В момента проблемът за разпределението на благата е сред най-обсъжданите. Мненията се свеждат до две коренно противоположни. Според едното неравенствата ще продължават да нарастват в един все по-несправедлив свят. Според другото ще станем свидетели на спонтанно намаляване на неравенствата, така че всяка намеса би донесла само рискове за хармонизиращата тенденция. Какво обаче наистина знаем за измененията на неравенствата в дългосрочен план? Икономическите анализи, за които се предполага, че трябва да решат спора, почиват по-често върху теоретични спекулации, отколкото върху сигурно установени факти.

Тази книга е плод на петнайсетгодишна изследователска работа и е най-амбициозното засега изследване на проблема. Авторът се базира на исторически сравнителни данни – много по-богати, отколкото използваните в предшестващите трудове. Систематизираните в книгата изследвания, разпрострени върху три века и повече от двайсет страни, осветляват по нов начин динамиката на капитализма и разкриват природата на фундаменталното му вътрешно противоречие, а именно неблагоприятното отношение между икономическия растеж и дохода от капитала.

Разпространението на знанията изпъква като главна сила за изравняване на шансовете в дългосрочен план. Наблюдаваният сега шеметен ръст на най-високите възнаграждения и в още по-голяма степен изключително високата концентрация на собствеността обаче заплашват ценностната система на меритокрацията и социалната справедливост в демократичните общества.

От книгата:

Да го кажем направо: икономическата дисциплина не е излязла от инфантилната страст към математиката и чисто теоретичните спекулации, често много идеологизирани, за сметка на историческите изследвания и сближаването с другите социални науки. Прекалено често икономистите се занимават с дребни, интересни само за тях математически задачи, които им позволяват с малко усилия да придават привидна научност, избягвайки преките отговори на много по-сложните въпроси, поставяни от окръжаващия ги свят.

***

За милиони собствеността се ограничава до няколко седмици заплата в аванс или закъснение върху чекова сметка, изпразнена спестовна книжка, отворена някога от роднина, кола и някакви мебели. Тази фундаментална реалност – толкова концентрирана собственост, че голяма част от населението не познава практически съществуването й и си представя, че е притежавана едва ли не от нереални същества и тайнствени организации – безусловно налага методично и систематично изучаване на капитала и разпределението му.

***

Тенденцията е предприемачите да се преобразуват в рентиери не само със смяната на поколенията, но също и в течение на своя живот – още повече с увеличаване на продължителността му. Добрите идеи, дошли на 40-годишна възраст, едва ли ще продължат да идват и на 90, както впрочем и в следващото поколение. А богатството си остава винаги там, понякога умножено десет пъти в рамките на двадесет години, както показват случаите на Бил Гейтс и Лилиан Бетанкур. Това е най-голямото основание за въвеждането на прогресивен данък върху най-значителните световни богатства като единствен начин за демократичен контрол върху този потенциално експлозивен процес, запазвайки при това предприемаческата динамика и икономическо отваряне на капитала в международен план.

Мнения:

„Капиталът: XXI век“ на французина Томас Пикети е фундаментален труд, който стъпва върху изключително богата база статистически данни, с каквато не са разполагали нито Адам Смит, нито Дейвид Рикардо, нито Карл Маркс, нито който и да било от големите икономисти на 20 век. Той доказва с числа и формули, че нарастването на рентиерския капитал при капитализма неизбежно забавя икономическия растеж и създава все по-голямо социално неравенство, което в крайна сметка унищожава демокрацията.
Възникването на заможната средна класа през 20 век, се дължи на два фактора – високото прогресивно данъчно облагане и данъците върху наследствата, както и двете световни войни, които премахнаха голяма част от рентиерския капитал. След триумфа на неолиберализма след 1980 г. развитият свят не само забавя своя икономически растеж, но и постепенно се връща към „патримониалния капитализъм“ на 19 век. Според Пикети тази тенденция може да се спре и обърне чрез наднационално, глобално данъчно облагане и преразпределение.
Както може да се очаква, книгата е подложена на остра критика от неолибералните икономисти. Но както пише нобелистът Пол Кругман, „Пикети преобрази нашия икономически дискурс; ние вече никога няма да говорим за богатството и неравенството по начина, по който го правехме досега.

Валери Найденов

Тази книга е изумително задълбочена, широкообхватна, стриктно подготвена и безкрайно ценна за икономическата история. Томас Пикети се интересува от богатство. Откъде идва, как можем да го разберем в съвременен контекст и защо разпределението му може да бъде проблематично. Препоръчвам я на всеки.

Goodreads

Задължително четиво за човешката раса! Тома Пикети не се опитва да проповядва или да заплашва, не е мрачен и гневен като Маркс, не е заблуден като Хайек и всички поддръжници на „свободния пазар”. Пикети е спокоен и се базира на факти. Ако искате да разберете каква е истината за разпределението на богатствата, прочетете „Капиталът: XXI век”.

Amazon

♦  ♦  ♦

Тома Пикети е икономист, спечелил си известност с изследванията върху икономическото неравенство. Един от учредителите и първи директор на Парижката школа по икономика.

Роден е през 1971 г. в Клиши, Франция. Следва икономика и математика в École Normale Supérieure (ENS) и завършва през 1989 г. През 1993 г. защитава докторат, върху който е работил в Лондонската школа по икономика и EHESS. През следващите две години преподава в Масачусетския технологичен институт, след което се завръща и работи основно във Франция, в CNRS и EHESS. Към момента е професор е в Парижкото училище по икономика и във Висшето училище за изследвания в областта на социалните науки. Автор е на фундаментални изследвания върху взаимната зависимост между икономическото развитие и разпределението на доходите и богатствата. Той е главен инициатор и двигател на проекта за изследване на дългосрочното изменение на дела на най-едрата собственост и високите доходи в националните икономики. Получените досега резултати са систематизирани в Световна банка за собствеността и доходите (World Wealth and Income Database).

Ozone.bg препоръчва още:

1. Еврото от Джоузеф Стиглиц

Икономистът Джоузеф Стиглиц, носител на Нобелова награда за икономика, разнищва преобладаващия консенсус относно финансовата криза в Европа, разгромявайки защитниците на строгите икономии. Заедно с това той предлага редица мерки, които могат да спасят не само континента, но и света от по-нататъшно крушение.

2. Посткапитализмът от Пол Мейсън

Лайтмотив на книгата са информационните технологии, водещи до създаването на информационен капитализъм, който според автора неизбежно прераства в посткапитализъм. Наситено с информация, вдъхновено, пророческо четиво! Епоха на растежа.

3. Лекции по неоикономика от Олег Григориев

Защо едни страни са богати, а други остават бедни – въпреки всички усилия? Какви фактори определят икономическия растеж? В състояние ли сме да вземем под контрол икономическото развитие или ще ни се наложи да се примирим с бавния упадък, заплашващ във всеки момент да се разрази в катастрофа?