Колекция „Културология“ (Меланжиране на културите + Аз и Другият)

Изследване на мястото на съвременния човек сред различните култури и взаимодействието му с Другият.
Две различни гледни точки на Антоанета Дончева и Лазар Копринаров

Меланжиране на културите

Съвременният човек все по-отчетливо и драматично се освобождава от своята локална перспектива към света. А оттук - и от лесното разграничение между това, което приема за свое, и онова, на което приписва чуждост.

На този фон в книгата се разисква меланжирането на културите, една уместна метафора за ставащото, когато различни култури се вплитат, свързват, усукват една в друга, влизайки в интензивни взаимодействия помежду си. И поставят човека пред императива да намира своето в чуждото и чуждото в своето.

Азът и Другият в западноевропейската култура на ХХ в.

Карол, Батай, Кафка, Де Кирико, Магрит, Дали, Сартър, Бекет, Пинтър - колкото и да ги препрочитам или да гледам творчеството им, накрая винаги се завръщам там, откъдето съм тръгнала: седя на същия безлюден площад, боря се с дълги черни сенки или под същото дърво чакам никога неидващия Годо.

Остава енигмата - в какво откриваме удоволствието да се потопим в омагьосващата им тревожност, какъв е този мазохистичен нагон да се движим сред движещи се пясъци?

Може би защото ни карат да почувстваме неназовимото, да открием смисъла на безсмисленото или пък да обърнем очи към себе си и да се запитаме: Какво е Азът? Може би е нещо, което можем да открием само случайно или е започнал да се ражда още от приказките и книгите, които сме чели в детството си?

Може би кризата на персоналната идентичност е продукт на модерните митове или трябва да признаем, че пътят на себеоткриването е едно трудно и много по-често невъзможно пътешествие, в което не сме сами, а в компанията на Другия.

Тази монография предлага едно подобно пътуване.

Антоанета Дончева изгражда текста си в семпла, но много устойчива схема. В първата част тя слага за основа една широка ментално-историческа панорама на моделите за производство на персонална идентичност, в които се формират европейските схващания за Аза и Другия, а във втората детайлно се оглеждат визиите за тяхната определеност и проблематичност при фигури, емблематични за ХХ в.: Батай и Сартър, Кафка и Бекет, Де Кирико и Пинтър, на пръв поглед неочаквано оглавени от Луис Карол (поч. 1898 г.).

Проф. Георги Каприев - "Думи за въведение"

Съдържание:

• Думи за въведение (проф. Георги Каприев)
• Предговор
• I. Историческо разгръщане на моделите за персонална идентичност

1. Предмодерните модели на персонална идентичност
2. Визии за Аза и модели за производство на персонална идентичност в Новото време
3. Азът и персоналната идентичност във философската култура на ХХ в.

• II. Азът и Другият през погледа на твореца

1. Луис Карол срещу Алиса - "отмъщението" на езика
2. Жорж Батай - "История но окото". Струйка кръв
3. Жан-Пол Сартър. "Погнусата" - наранената плът на съществуването
4. Парчета счупени огледала - Франц Кафка, Джорджо Де Кирико, Самюъл Бекет, Харолд Пинтър
5. Аз съм в думите, направен от думите... Езикът на самоотнемащия се субект на Бекет

• Заключение
• Цитирана и използвана литература
• Именен показалец