Колекция „Земя за прицел“

Великолепен и ерудиран разказ за най-богатите хора в България през първата половина на 20 век

Земя за прицел

България е в зората на следосвобожденското си индустриално развитие, а столицата на страната е работна площадка, по която се прокарват улици и се строят министерства и учреждения. Стремежите са големи, но всеобщото желание за моментално забогатяване - прекалено дребнаво.

Борис Скарлатов вижда ясно курса на прекомерна икономическа и политическа зависимост от чуждестранни капитали и се изправя срещу него, въоръжен с ерудицията и авторитета си.

Финансистът е убеден, че ролята на частни банки като неговата е да кредитират прогреса и изграждането на младата държава и търси съмишленици за визионерските си идеи.

На фронта на личния си свят мъжът ще се изправи пред много по-неразрешими битки.

"Това бе емблемата не на лицето Скарлатов, а на фирмата, на банката. Така се получи този герб, който, погледнат сега през очите на старец, бе претрупан, малко безвкусен, но крещящ и горделив, каквато бе горделива и крещяща младата държава и всичко в нея. Герб, отразяващ духа на народа, зажаднял след петвековно робство за салтанати, показност, великолепие, слава, шумно самоизтъкване. Велики са амбициите на вечно потиснатия човек..."

Из книгата

Земя за прицел. Наследникът.

В навечерието на Балканската война българската икономика е стабилна, селскостопанският износ е във възход, а народът е дисциплиниран и работлив. Армията е силна и всички са сигурни, че България ще бъде победител в бъдещия конфликт.

Противно на всеобщото опиянение и въпреки идеята за национално обединение, прогнозите на Борис Скарлатов не са оптимистични. Банкерът познава шахматните ходове на финансово- политическата битка и се опасява, че дворцовата дипломация ще има катастрофални последствия за страната.

Скептицизмът му за светлото бъдеще постепенно намира правдива аргументация и у неговия наследник - Борис Скарлатов-син, който ще види в лицето на баща си познание и превъзходство, достойни за уважение.

"Качествата на един банкер, според него, не се състояха толкова в печалбите при добра конюнктура, каквато бе в момента. Тогава в бранша влизаха хора, които без никакъв финансов талант печелеха, за да загубят в крайна сметка всичко. Великото качество на един банкер бе отстъплението, добре организираното отстъпление с минимални загуби, със запазване на армията, тоест капиталите. И в този основен маньовър, наречен отстъпление, Скарлатов бе всепризнат майстор."

Из книгата

Земя за прицел. Изборът.

След кончината на баща си младият Борис е на кръстопът между желанието да поеме по свой собствен път и наследството, което му е завещано. Докторът на Женевския университет е изкушен да опознае на практика финансовото дело и скрития му механизъм, но друг, по-силен мотив го кара в крайна сметка да вземе в свои ръце управлението на Банката.

Всеобщото недоверие в способностите му мобилизират младият мъж и е готов да реализира със скарлатов замах първата си по-голяма печалба. Залогът е голям, а страната е изправена пред преизвестена национална катастрофа.

"В такива смъртни мигове повечето нации намират сили да изтласкат от недрата си личността, която да поведе кораба на държавата към спасителен бряг. Но начело на България мястото бе вече заето от цар Фердинанд Саксен-Кобург-Гота - един чужденец!..."

Из книгата

Земя за прицел. Гонитбата.

Свободната търговия, цивилизацията и прогресът избледняват като значение и смисъл в годините след Първата световна война. През 1925 г. се случва най-големият терористичен акт в историята на България.

На насилието и терора се отговаря с насилие и терор. Заради стопанската си неразвитост страната е в периферията на световната криза и Борис Скарлатов кредитира до безразсъдство в очакване на голямата печалба.

Едва когато претърпява загуба на арената на личния си свят, битките на Банката и стремежът към пари за миг избледняват. Връща се примирението към неизбежното, а с него и вътрешната човешка стабилност.

"Уважаеми шефе, има един интересен феномен в историческите събития. Не става дума за интерпретирането им, а за фактите, и особено трудно става, когато се касае до кървави престъпления, току-що извършени. По принципа на самия престъпник, всеки мълчи. Истината и подробностите ще се разберат с годините, когато картината ще се съедини в едно цяло, когато отделните парчета ще се слепят и всеки свидетел прибави по нещо."

Из книгата

Земя за прицел. Жребият.

В навечерието на Втората световна война Борис Скарлатов-син гледа в перспектива. Разбира, че след войната светът ще бъде друг и едва ли ще може да се приспособи към новата обстановка.

Погълнат изцяло от Банката, той продължава да брани отдадено не само благосъстоянието ѝ, но и собственото си достойнство... А битката отново се води на два фронта.

Ще успее ли Борис да запази не само институцията, но и най-близките си хора? И какво ще реши да пожертва в името на целта?

"Световната война, въстанията, революциите, всеобщата икономическа криза доведоха дотам народа, че хората бяха доволни, ако имат работа и изкарват насъщния хляб, независимо кой им го дава и с каква цена. Така дойдоха на власт фашизмът и Хитлер в Германия. Бяха доволни, че имат работа и никой не искаше да си мисли, че живее в една страна с невиждана дотогава диктатура, че тази страна се готви за реванш, за война с далечни цели - да завладее целия свят. Те не забелязваха или не искаха да забележат огромната полиция, разрастването на армията, антисемитските погроми, липсата на каквато и да е елементарна свобода."

Из книгата

♦  ♦  ♦

Свобода Бъчварова е родена на 11 януари 1925 г. в семейството на Тодор Ангелов - Божаната и Александра Шарланджиева. Произхожда от семейство с леви политически убеждения, което през 1925 година емигрира в Австрия, през 1926 година - във Франция, а по-късно са екстрадирани в Белгия.

През този период Свобода Бъчварова се разболява тежко, а болестта ѝ оставя недъг за цял живот. През 1930 г. в България е обявена амнистия за жените емигрантки и майката се завръща в България с дъщеря си, а бащата остава в Белгия, където взима участие в Съпротивата и е убит през 1943 година.

С. Бъчварова е петгодишна, когато се завръща с майка си в България, започва борбата им за оцеляване. Като ученичка Свобода споделя идеите на баща си и тръгва по неговия път. Заради политическите си убеждения е арестувана. След 9 септември 1944 г. заминава за Ленинград като студентка по естетика. Там се сблъсква със сталинския терор, запознава се със страшната съдба на съветската интелигенция и нейните мъченици - Цветаева, Гумильов, Мейерхолд, научава за ГУЛаг.

Започва да чете големите руски религиозни мислители-персоналисти: Бердяев, Булгаков, Шестов, Соловьов. Оказва се, че Великата съветска страна е нещо доста по-различно от донкихотовската представа на баща ѝ за нея. Дълбоки съмнения в марксистката доктрина се раждат в душата на младата студентка, но животът ѝ тепърва започва.

От брака си с д-р Любен Бъчваров има една дъщеря Елица, омъжена в Бразилия. От 1989 г. С. Бъчварова живее при дъщеря си в Бразилия. През 2005 г. президента Георги Първанов присъжда по случай 80-тата й годишнина орден "Стара планина".