Колекция „Иво Христов“ (А можехме да бъдем + Портиерът към ада)

Страстен читател от малък, Иво Христов решава да изпробва перото си, да сподели своите идеи и да ни разкаже за своето виждане на света. Въпреки трудностите, през които Иво преминава, той намира силите и куража да твори и да вярва в добрия изход.

Колекцията включва заглавията:

• А можехме да бъдем
• Портиерът към ада

А можехме да бъдем

Роуз Блейк е млада. И неизлечимо болна. Филип е млад. И неприлично здрав. Неочаквано ги връхлита любовта. Онази – взаимната, спонтанната, изпепеляващата, необятната, кристалната, сънуваната… И отприщва пороя на мощни и неподозирани страсти, емоции и действия. На въпроси без отговори, на съмнения и просветления, на залитания и стабилност, на яростно отхвърляне и безрезервно приемане, на началото и края. И на неземното усещане, когато сте двама!

„А можехме да бъдем...“

Изкуших се да приема заглавието с онази нотка на въздишка и съжаление, с която е натоварено на пръв прочит. Но след това ми се прииска да продължа изречението. Защото можехме да бъдем... всичко – щастливи, нещастни, заедно, разделени, възторжени, разочаровани, смели, страхливи, големи, малки, интересни, скучни, щедри, егоисти... А можехме да бъдем. Просто да бъдем. Ние. „Но не бяхме...“ сякаш е логичното ехо на „а можехме да бъдем.“ Но всъщност най-неочаквано тази малка книга опровергава заглавието си.

Портиерът към ада

‌
Стивън Крендъл е млад човек, който от години отглежда, като капризно цвете, огромна омраза и неприязън към живота. Сякаш е заченат не от божествения лъх, а от зловонния дъх на Сатаната. На пръв поглед незабележим с нищо, но с болното съзнание за значимост и величие по единствения начин, който би могъл да роди едно болно съзнание – надмощие чрез насилие.

Дали пък някои наистина се раждат зли... Или вече толкова са се размили усещанията за Добро и Зло… Какво трябва да се е случило, за да обсеби невръстното съзнание с всепоглъщащите демони на разрушението...

Разкъсван между свирепата хватка да раздава справедливост спрямо кривото огледало на собствената си реалност и естествено заложения рефлекс към смирение и боязън от възмездие, героят крещи за любов и взаимност.

Ще се чуе писък в нощта, ще проблесне острие на бръснач...

Портите на Ада ще бъдат отворени.