Колекция „Стратегия и планиране“

Две книги, които ще ви покажат как да трансформирате нематериалните активи в осезаеми резултати и как да създадете т.нар макроикономическа рамка

Стратегически карти

Днес мениджърите от всички сектори на икономиката и от целия свят са изправени пред двойно предизвикателство: как да мобилизират човешкия си капитал и информационни ресурси и как да трансформират организациите си по посока на нови стратегии в съответствие с високите изисквания на своите информирани и взискателни клиенти.

Компаниите като цяло отговорят на това предизвикателство, като формулират нови стратегии и се пренасочват – чрез деклариране на нови вдъхновяващи мисии и концепции – към предоставяне на увеличена стойност на своите клиенти и партньори. Но сериозният проблем, с който се сблъскват всички организации, остава неспособността им да реализират успешно новите си стратегии.

Стратегическата карта е модел, адаптиран към конкретната стратегия на дадена организация, който описва как нематериалните активи генерират подобрения в ефективността на вътрешните процеси на организацията, които имат решаващата роля за създаване на стойност за клиентите, акционерите и обществото. Читателите могат да се запознаят с приложението на стратегическата карта като средство за синхронизиране на нематериалните активи със стратегическите теми.

„Стратегически карти е кулминацията на задълбоченото творчество на Каплан и Нортън. С разработването на балансираната система те революционизират показателите за измерване на изпълнението. В тази книга авторите ни представят блестящ, точен и холистичен метод за интегриране на най-критичните моменти в работата на мениджмънта през XXI век. Това е книгата, която дълго очаквах.“
Арнолдо Хакс, професор по мениджмънт, Sloan School of Management, MIT

Финансово програмиране

„Финансово програмиране“ изучава преливането и взаимодействието на информационните потоци между различните макроикономически сектори и баланси. Крайна цел е формирането на т.нар. макроикономическа рамка, вътре в която се очаква и се програмира икономическото развитие в близката перспектива.

Опитите за проектиране и програмиране на непосредственото бъдеще оправдават средствата, нещо повече - те са и необходими не защото претендират да отгатнат някакви бъдещи пропорции и величини, а защото съдействат за организиране на икономическото мислене и за оценка на възможните последствия от конкретни управленски въздействия. Програмирането на икономическата перспектива и явното поемане на конкретни макроикономически ангажименти от страна на управленския елит подпомагат икономическите агенти и съдействат за нарастване на икономическата и инвестиционна активност в страната.

Монографичното издание „Финансово програмиране“ е предназначено за магистърски програми по финанси и банково дело, както и свързани с тях специалности. В нея може да се намери почти всичко, което има отношение към макроикономиката и макроикономическото управление на страната в годините на преход към пазарна икономика и по-късно.

Предлага се изключително богата информационна база (включително и международни сравнения), подходящо обработена и анализирана. Монографията предоставя материал за размисли, анализ и по-нататъшни изследвания на всички, които се интересуват от проблемите на българската икономика и прехода към пазарна икономика. Интерес ще представлява също и прочитът на икономическите реалности в страната след установяването на демократичните принципи за управление от края на 80-те години.

„Финансово програмиране“ е предназначена преди всичко за магистрите в специализираните магистърски програми по банково дело и финанси. С конкретния си аналитичен и информационен материал тя ще бъде полезна и интересна за всеки, който се интересува от съвременните икономически проблеми на България.

♦  ♦  ♦

Гарабед Минасян е професор, доктор на икономическите науки. Работи в Икономическия институт на БАН. Бил е директор на Института (1992-1995 г.), и ръководител на секция „Макроикономически анализи и прогнози". Два мандата е член на УС на БНБ (1997-2006 г.). През периода 1997-2000 г. е икономически съветник на Президента на Република България. Бил е ръководител на Научната комисия по икономически науки на ВАК (2000-2003 г.) и член на Президиума на ВАК (2003-2006 г.). Специализирал е в СССР, Великобритания, САЩ и Австрия. Автор е на 17 научни монографии, на повече от 110 научни статии у нас и в чужбина, участвал е с научни доклади в над 120 научни конференции у нас и в чужбина.

През 2006 г. е награден с орден „Стара планина" втора степен за „изключително големи заслуги към Република България в областта на икономическите науки и във връзка с изтичането на втория му мандат като член на УС на БНБ". Редовен представител на България в дългогодишния международен научен проект за моделиране и проектиране на икономическото развитие по страни и региони под егидата на ООН и под научното ръководство на лауреата на Нобелова премия за икономически науки Л. Клайн.