Колекция „У4М Трилър“

Поквара, жестокост, корупция на най-високите етажи на властта – парченца от мозайката, които Джонатан Баркър подрежда чак до разтърсващия финал, когато всички пасват на местата си. Романите му са надникване в най-мрачните кътчета на душата, в онази бездна, където се крие истинското АЗ на всеки човек, и се раждат тайни... които убиват.

Четвъртата маймуна

В продължение на пет години У4М (убиецът „Четвъртата маймуна“) тероризира гражданите на Чикаго. Полицията е безсилна, жестоките престъпления продължават... докато един ден при транспортна злополука загива човек и в джоба му намират зловеща находка: бил е на път да достави пратка, доказваща, че е похитил нова жертва, която може би още е жива...

Детектив Сам Портър, главен разследващ на случая с вечно изплъзващия се престъпник, си дава сметка, че дори мъртъв, зловещият злодей не е довършил ужасното си дело. А след като намира в джоба на мъртвеца дневника му, Портър се вмъква в ума на един психопат и започва да разплита история, неподдаваща се на описание.

Налага се да действа много бързо, ако иска да намери последното похитено момиче, преди то да е намерило смъртта си. Трябва да го направи, трябва поне за малко да загърби битката с личните си демони, които не му дават покой...

Времето му изтича, а У4М му отправя предизвикателство от гроба...

– Има и четвърта маймуна, но никой не знае за нея - обясних.

Татко кимна.

– Първите три маймуни определят правилата, по които всички ние трябва да живеем, но четвъртата е най-важната.

– Шизару - рекох. - Името ѝ е Шизару.

– Четвъртата маймуна символизира „Не прави зло“ - продължи баща ми. - И това, разбира се, е уловката. Ако някой види или чуе зло, няма какво толкова да направи. Когато някой говори зло, пак е нарушение, но да прави зло... Е, когато прави зло, няма място за прошка.

И пета ще умре

Нов сериен убиец дебне из улиците на Чикаго, докато детектив Портър задълбава още повече в миналото на откачения психопат У4М

Трупът на млада жена е открит в замръзналото езеро в Джаксън Парк. Полицията бързо я идентифицира – Ела Рейнолдс, изчезнала преди три седмици. Как се е озовала там? Та нали езерото е заледено от месеци? А още по-озадачаващи са две открития: първо, Ела се е удавила в солена вода, второ – тя е с дрехите на момиче, изчезнало преди по-малко от два дни. Докато колегите му от чикагската полиция се опитват да разгадаят мистерията, Портър тайно продължава издирването на У4М (убиецът „Четирите маймуни“). Щом федералните научават за „подмолната му дейност“, временно го отстраняват и разследването е поверено на партньорите му Клеър и Наш.

Портър е обсебен от желанието да залови Бишъп, ала разполага само с една неясна фотография. Снимка, която го отвежда от Чикаго в Ню Орлиънс... и в свят, по-жесток, отколкото си е представял. Много скоро той разбира, че единственото по-страшно от ума на сериен убиец е умът на жената, която го е родила.

Шестото покварено дете

‌Чикаго пак е в хватката на страха. Нова поредица от убийства в града и в други щати... броят на труповете расте, жертвите са различни, еднакви са само трите бели кутийки, превързани с черна лентичка, намирани до мъртвите. И надписът – на картонени табели, на стени: „Татко, прости ми“.

По всичко изглежда, че убиецът не е само един. Чикагската полиция и двама специални агенти от ФБР напразно се опитват да разберат точно какво се случва. Доказателствата сочат, че престъпленията са дело на детектив Сам Портър, който твърди, че не ги е извършил, но в спомените му има бели петна. Кой би му се доверил? Дори най-близките му започват да вярват, че е безмилостен убиец.

Изплуват все повече тайни от миналото, на всеки етап от разследването настъпват неочаквани обрати – виновните изглеждат невинни... и обратно.

♦  ♦  ♦

Джонатан Баркър, чиито творби са сравнявани с романите на Стивън Кинг, Дийн Кунц и Томас Харис, напълно заслужено е награден с „Брам Стокър“ за изключително успешен дебютен роман. Книгите му са преведени в много страни, правата за „Четвъртата маймуна“ вече са откупени от филмова и телевизионна компания.