Колекция за родители „Наука и общество“

Мачовците - диалог с моя брат

Равенството между мъжа и жената е стародавна тема, която разбунва духовете в течение на столетия. Мнозина интелектуалци са издигали глас за еманципация на жените, малки и големи битки са водени в нейно име, но не всички са спечелени.

МАЧИЗМЪТ ВСЕ ОЩЕ СЪЩЕСТВУВА.

• Как обществото да се избави от наслоените стереотипи?
• Какви форми приема мъжкото господство?
• Нормално ли е предимно жените да поемат тежестта на грижите за дома и семейното огнище? Защо техните възнаграждения са по-ниски от тези на мъжете?

Въпросите следват един подир друг и неусетно пред очите на младия читател изплува неравната картина на взаимоотношенията между двата пола в миналото и сега. Без табута, без потулване и премълчаване, без фалшиви задръжки. Проституцията, сексуалната свобода, изборът на партньор, правото на аборт, насилието спрямо жените, феминизмът - говори се за всичко, диалогът тече леко, на моменти с чувство за хумор, свободно и разкрепостено, в стила на бунтовния френски май 68-а.

И в крайна сметка се налага изводът, че жената притежава потенциал за много по-ярки изяви и участие в социалния живот, че не може и не бива да бъде възприемана единствено като биология, защото, според знаменитата фраза на Симон дьо Бовоар „ЖЕНАТА НЕ СЕ РАЖДА: ТЯ СТАВА ТАКАВА“.

♦  ♦  ♦

Клементин Отен е политик и феминистка, родена на 26 май 1973г. в Сент Клу. Тя е и директор, заедно с Роже Мартел на месечното издание Погледи (Regards| и секретар на Фондацията Коперник. Била е съветнки на Кмета на Париж по въпросите на младежта от 2001 до 2008гл и член на Управителния съвет на l'OPAC, организацията, занимаваща се с управлението на общинските жилища в Париж. Отен е дъщеря на комедийната актриса Доминик Лафен и на певеца Иван Дотин.

Чичо й по бащина линия Франсоа Отен е сенатор от левицата (партия, основана през 2008г. от Жан-Люк Мелншон), бивш депутат и бивш министър на Франсоа Митеран.Дядо й, Андре Лафен, ветеран от Индокитайската война, за кратко е бил депутат от десницата. На 10 години Клементин е искала да стане певица, както баща си.

Като част от музикалния състав Аббакадабра, тя изпълнява песни на АББА. Участва в концерти и издава дискове. Едновременно с тази дейност, тя се докосва и до политиката, благодарение на отношенията на родителите й с политиците Жак Ралит и Ален Кривин. На 17 години, напуска дома, завършила средно образование, записва история.

Дипломира се с тема за Колониален Алжир, озаглавена "Социално движение, феминизъм и законодателство чрез примера на жените". В своя биография, тя разкрива, че на 23 години е била изнасилена в околностите на Университета Париж VІІІ. Тя изнася този факт в разгара на президентската кампания, като "начин да повдигне въпроса за насилието във водените дебати". Тя заявява:

"Няма да говоря за това, което изпитах, нямам желание да се разпростирам за последствията от това изнасилване в личния ми живот. Тази част от преживяното засяга само мен и ще си остане мое... Ако го изнасям публично, то е защото искам да остана вярна на ангажимента, който поех, защото ако го премълчавам, ще стана съучастник на насилниците.

Моят пример показва до каква степен изнасилването остава тема табу в обществото. Моят насилник е многократен рецидивист. Той призна за около 30 изнасилвания, но само три жалби бяха подадени. Изнасилването остава широко разпространено и изключил етно сериозно престъпление което обаче, се премълчава".

Това изнасилване е причината за силната й феминистична ангажираност. Тя се присъединява към Съюза на студентите-комунисти и се включва във феминисткото движение. През 1997г. решава да учреди ново феминистко движение, наречено Mix-Citéи става негова председателка.

Една от първите му прояви е протестът срещу използването на живи манекени по витрините на големия луксозен магазин "Галери Лафайет". Тя участва във Фондацията Коперник, един клуб за обмяна на мисли на радикалната левица. През 2001г. комунистическата партия й предлага да оглави листата в ХVІІ парижки арондисман. Загубила (с 35% от гласовете), тя е назначена от новия клет на Париж, Бертран Даланже, за заместник, отговарящ за въпросите на младежта.

Като представител на кметската власт, Отен посещава през 2001г. летните евро-средиземноморски университети на хомосексуалистите, където изказва загриженост от възможна дискриминация към бисексуалните членове сред асоциациите на хомосексуалистите, която нарича "бифобия". През 2003г се заема със защита на лесбийките от фалократичните тенденции сред хомосексуалистите в някои страни. Отен участва в проявите, организирани от CRAN, Представителния съвет на чернокожите асоциации в Париж.

През 2005г. провежда кампания срещу приемането на Европейската конституция. През 2008г. тя се сближава с новата анти-капиталистическа партия,лансирана от от лигата на комунистите-революционери. На национална среща, тя се изказва за "преминаване към дела", имайки предвид създаването на нова политическа сила. Това не се случва, но Клементин Отен се утвърждава още веднъж като радетел за социални промени.

Ненасилието - диалог с моите дъщери

Насилието сред младите, което толкова много тревожи обществото напоследък... Откъде идва, какво го поражда? Дали е неотменна част от човешката природа, акт на подражание, или може би маска, зад която се крие наранена душевност?

А ненасилието - в състояние ли е да се пребори с напиращата отвътре агресия? Възможен ли е свят без агресия?

♦  ♦  ♦

Французинът Жак Семьолен, е университетски преподавател, посветил двайсет години от научната си кариера на темата за насилието и начините то да бъде възпряно. С много примери от далечната и близката световна история и от ежедневието той доказва, че с активно ненасилие се постига много повече, отколкото с груба бруталност.

Културата - диалог с дъщеря ми

• Културата - родова, регионална, национална, европейска, световна.
• Културата - елитарна, масова, младежка. Културата - от танците и маските на племето догон до комиксите и Интернет.
• Културата - от първобитното изкуство до Анди Уорхол и Кристо, от храма на Амон в Луксор до музея Гугенхайм в Билбао, от висящите градини на Семирамида до японските дзен-градини.
• Културата, олицетворена от живописта, скулптурата, поезията, прозата, музиката, театъра, киното...

Нищо не убягва от проницателния поглед на френския изследовател на културата Жером Клеман и петнайсетгодишната му любознателна дъщеря. С увлечение и наслада те сърфират в необятните селения на човешкото битие, в различни епохи и духовни пространства, за да намерят отговор на въпроса: "Що е култура и защо ни е толкова нужна"?

Тънката книжка е ценна не само с познанията, които дава, а най-вече с това, че събужда любопитство и желание за повече култура, за културно самоопределение в днешния застрашен от обезличаване глобален свят.

♦  ♦  ♦

Жером Клеман е роден на 18 май 1945 в Париж. Писател и журналист, бил главен изпълнителен директор на Френския Национален център по кинематография от 1984 до 1989 и Президент на телевизионния канал "Седем". Кавалер на Почетния легион и на Националния орден за заслуги на Франция. Носител е на Великия кръст за заслуги на бившата Федерална република Германия. Брат е на Катерин Клемен, философ и писателка. Член е на Клуба на Века.

Философията - диалог с дъщеря ми

Издадена в стотици хиляди екземпляри, преведена на множество езици, тънката книжка на френския учен, писател и литературен критик Роже-Пол Дроа привлича най-вече с яснотата и достъпността на текста, поднесен като жив и непосредствен диалог, който утолява любознателността, любопитството и жаждата на всяко дете да открие света, да разбере смисъла на живота, да узнае какво е смърт, правда, свобода...

Философията е дума, която много често плаши. Човек си представя ужасно заплетени въпроси, загадъчен речник, томове, на които дори заглавията са трудни за възприемане. НО ТАКА ЛИ Е ВСЪЩНОСТ?

Философията не е главоблъсканица, а дейност, с която всеки може да се заеме, подобно на музиката и спорта: като дебютант, като аматьор, като професионалист. Дори и едно дете. Важното е да започне, да направи първите стъпки. И Роже-Пол Дроа намира точните слова, примери и образност, за да въведе детето в необятните и само привидно сложни селения на философията.

♦  ♦  ♦

Роже-Пол Дроае журналист, изследовател във френския Национален център за научни изследвания (CNRS), преподавател и писател. Хроникьор на вестник "Монд" той е познат е на широката публика, не само от бележките му в" Монд на книгите", а най-вече неговите "101 опита във философията на ежедневието". Още студент в "Екол Нормал Супериор", едва на 23 години, той започва да пише в "Монд", без обаче да изоставя университетския свят, с който и до днес не се е разделил.

Математиката - диалог с дъщеря ми

Защо мнозина сред учениците заявяват, че са кръгла нула по математика и с мъка се справят с нейните предизвикателства? За какво говори математиката? Говори ли изобщо за нещо? Часът по математика е и час по език: математиката е език, при който всяко изречение изразява някаква идея, съобщава резултат, формулира заповед.

Какво е разсъждение, доказателство, теорема? Къде е разликата между равенство, тъждество и уравнение, между алгебра и аритметика? За какво може да ни "послужи" математиката? Каква е историята на тази наука? Останало ли е поле за нови открития?

Френският математик, преподавател по история на науките, писател и филмов сценарист Дени Гедж е известен най-вече с умението си да обяснява тайните на математиката, да разкрива "скучния и непонятен" свят на числата, който под неговото перо добива особена красота. Произведенията му са преведени на повече от двайсет езика. Всъщност всеки има право да не обича математиката, но е добре поне да я оценява и разбира.

♦  ♦  ♦

Дени Гед (роден през 1940г. в Сетиф, Алжир) е едновременно писател, математик, професор по история и епистемология на науките и филмов сценарист. Автор е на много романи, свързани с математиката. Написал е "Господарят на света", в който разказва как десетичната метрична система и била наложена по време на Френската революция.