Краят на любовта

Любовта е най-красивото, но понякога тъжно и болезнено чувство. Кога тя бяга от сърцата ни или ние се отдалечаваме от нея?
Кога се къса нишката и защо, веднъж прекъсната, тя не може да бъде повече възстановена?

За това разказва в книгата си Маркос Хиралт Торенте, един от най-големите испански писатели днес, носител на Националната награда за литература на Испания и на италианската „Стрега“. Героите са на различна възраст, с различен социален статус, но с еднакво драматични съдби. Болката им е обща - трайно и безвъзвратно изгубена любов. Те се лутат и търсят изход в един безкраен лабиринт, искат да избягат от действителността и да намерят своя остров на щастието.

Мъж и жена отиват на отдалечен остров край бреговете на Африка и връзката им е разрушена от объркващата среща с друга двойка. Младеж, привлечен от своята братовчедка и нейния съпруг, става свидетел как любовта изстива между тях, но те остават нейни пленници цял живот. Целомъдрената, но всепоглъщаща любовна връзка между момче с неспокоен дух и богато момиче оставя белег, който никога не може да бъде заличен. Синът на разведени родители се опитва напразно да ги събере, преди да осъзнае защо не може.

Изящен стилист, с изключителен психологически усет авторът умело прониква в човешката душа и с малко, но точно подбрани думи описва преживяванията, вълненията и мислите на хора, загубили най-ценното в живота си.

♦ ♦ ♦

Маркос Хиралт Торенте е роден в Мадрид през 1968 г. в семейство на хора, свързани с изкуството (баща му е известен художник, дядо му – писател). Завършва философия в Автономния университет на Мадрид. Литературният му дебют е през 1995 г. със сборника разкази „Разбери ме“. През 1999 г. е признат за един от най-обещаващите автори на Испания, когато събира овациите на критиката и печели с „Париж“ награда „Хералде“ за роман, а със сборника разкази „Нищо не се случва само“ – награда „Фурест и Рока“. За следващия си сборник разкази, „Краят на любовта“, получава международната награда за литература „Бреве Рибера дел Диего“.

Световният му триумф идва с романа Време за живот (2010), преведен на много езици, включително и на български в издание на „Персей“. Книгата спечели Националната награда за литература на Испания (2011), както и италианската награда „Стрега“ (2014), за която финалисти бяха българският писател Георги Господинов и финландската авторка Роса Ликсом.