Пълно описание на продукта
Романът първоначално е написан под заглавието „Цветовете на деня” през 1952 година. Той е в основата на холивудски филм, под заглавие „Мъжът, който разбираше жените” с Хенри Фонда и Лесли Карън в ролите на „съвършената двойка”. Романът е преработен под заглавието „Лиричните клоуни” през 1979-а – годината, в която се самоубива Джийн Сибърг…
Бурлеската се превръща в последния пристан на инстинкта да самосъхранение.
Все пак искам да предупредя несвикналия с моя тип смешки читател: продължавам да бъда напълно отдаден на въжделенията, които осмивам и нападам в книгите си, за да подложа на изпитание тяхната здравина и неизменност. Откакато пиша, иронията и хуморът винаги са били за мен начин да изпитвам автентичността на ценностите, изпитание с огън, на което вярващия подлага своята дълбока вяра, за да излезе тя от него по-усмихната, по-самоуверана, по-величествена.
Ромен Гари
На 2 декември 1980 година Ромен Гари се застрелва. Оставя писмо до издателя си: "Никаква връзка с Джийн Сибърг. Умоляват се страстните любители на разбитото сърце да се насочат другаде."
Няма по-силна памет за един писател от творбите му.
Всички характеристики
| Категории | Книжарница Книги Друга проза |
|---|---|
| Автор | Ромен Гари |
| Издателство | Леге Артис |
| Издание | Мека корица |
| Брой страници | 238 |
| Жанрове | Съвременни, Драма |
| Колекция | Безкрайна проза |
| Размер на продукта | 14 x 21.5 x 1.5 cm |
|---|---|
| Баркод | 9789548311533 |
| ISBN | 9789548311533 |
| Промоции | Световен ден на книгата |
| Размер на опаковката | 21 x 2 x 14 cm |
| Тегло | 0.266 kg |
Издателство „Леге Артис“ е ориентирано към хуманитарните области на психология, психоанализа, философия, художествена и авто/биографична проза, но с отворена издателска политика.
Прави прецизен подбор на книги от световноизвестни автори, като К. Г. Юнг, Ромен Гари, Ерик-Еманюел Шмит, Виктор Франкъл, Вилхелм Райх, Макс Фриш, Джеймс Холис, Андрей Макин, Е. Канети и др.
Носител е на Годишната награда на АБК „Златен лъв” и на Националната награда „Христо Данов“.
