Малапропизми и йотовизми в българската литература и култура - том 3

‌Художникът Красимир Коцев е направил шарж на автора с усмивката на своя талант и затова създаденият образ е видимо пълен с намерения и споделени радости. Вероятно така трябва да изглежда и книгата, в която основни герои са грешките. Никой не е застрахован от тях и колкото повече се опитва да ги потули, толкова по-бързо те стават част от биографията му. Езиковите грешки са като пеперудите – имат живот като гъсеници и какавиди, та много от тях така и не успяват да стигнат до полета на красотата си. Мисля, че смехът е най-добрият и безболезнен начин да ги дарим с крила.

Ако говори, човек нищо не може да скрие, дори да  го смотолеви. Майка жени глупавата си дъщеря и притеснена ѝ поръчва да приказва на годежарите само „с половин уста“. Тя разбира думите ѝ буквално: слага ръка на устата и я закрива наполовина, след което известява, че си е открила въшка. Откровение, пълно с обич и смисъл. Думите в този речник не са произнесени с половин уста – те се казват с претенции от невежи или остроумно от мъдреци и творци. Събрани са като приятна среда за раздумка, а не за обогатяване на  статистиката. 

За целта към всяка от буквите има разсъждение за дума, която е най-близко до смешното – българският характер се топва в нея, за да си сложи нужната боичка и да се втурне в живота. Така се ражда чуденката, чрез която глупостта не вреди, а само пуска смеха да ни освободи от чувството за съвършенство.