Малка книжка за науката

Знаете ли, че бавноходките са почти неуязвими? А чудили ли сте се защо ледът е прозрачен, но снегът – не. Не би ли трябвало да имат поне един и същи цвят, след като се състоят от вода?! А водата чиста ли е? Е, науката знае! Всъщност зад всички формули и сложни схеми стои чистото любопитство – към света, към нас самите и към всичко, което можем и не можем да зърнем или докоснем. Няма ограничения – можем да изберем, каквото си пожелаем, а след като намерим правилните въпроси, следва и най-интересното – да открием и точните отговори. Да видим докъде ще ни отведе любопитството…

Съдържание:

1. Как работи науката 
2. Какво е Живот? Теории за произхода на живота
3. Проверете компаса си: Магнитният северен полюс се движи със 150 м на ден
4. Как всъщност изглеждат различните страни по света
5. Няма точни календари и не може да има. Ето защо
6. Къде е най-уединеното място на Земята?
7. Защо Черно море изглежда тюркоазено от космоса или как планктонът се опитва да ни спаси
8. Събитието Карингтън - най-силната в историята геомагнитна буря
9. Антиматерията, c която се надяваме да стигнем до Марс
10. Сълзите на принц Рупърт
11. Ефектът на Дънинг-Крюгер или как глупавите са твърде глупави, за да разберат, че са глупави
12. Защо не може да се дели на нула?
13. Трикове за лесно смятане на процентите
14. Защо бавноходките са толкова неуязвими
15. Защо слоновете почти никога не страдат от рак
16. Защо ледът е прозрачен, а снегът е бял?
17. Съществува ли чиста вода?

Науката е продължение на процеса на цивилизоване и негова съществена част, тя не е само натрупване на знания и факти, тя изисква систематизацията им, налага правила. От нея се изисква не само да обясни света, но и да предвижда резултатите от явленията в природата. Различните пътища до истината - различни начини на мислене. Начинът на мислене е инструментът, който ни помага да определим кое е истина и кое лъжа, да изберем тази идея, хипотеза, теория, мироглед, които ни предлагат максимална степен на предвидимост. Различните методи на мислене можем да обобщим в:

1. метод на позоваване на авторитета;
2. метод на интуицията - разчитаме на чувствата да ни посочат кое е вярно;
3. метод на рационалното, логическо мислене.

Научният метод не е от вчера и често несъзнателно го използваме във всекидневието си. Ето един забавен пример от книгата „Поглед напред“ на Кийс и Фреско:

Представете си група пещерни хора, седящи на брега на река и спорещи дали Онк или Донк може да бяга по-бързо. Те вероятно ще използват всички методи на мислене, които описахме по-горе. Може да поискат мнението на мъдреците на племето (обръщане към авторитета). Вероятно ще спорят и спорят (използване на логика). Онк има по-големи мускули, но Донк има по-дълги крака и т.н. Думите ще се вихрят безкрайно. Вероятно някоя от жените ще се опита да използва интуицията си и да избере мъжа, който бяга по-бързо... Никой от горните методи за уреждане на спора не може да се нарече научен. Думите се въртят и въртят, раздразнението се повишава и повишава, но всичко това няма почти нищо общо с проблема кой може да тича по-бързо. И накрая някой малък гений, стоящ на някой клон, ще прекъсне потящите се хора под него: „Защо не ги накараме да бягат до големия дъб ей там и да видим кой е по-бърз?“. Този гений предлага метод за уреждане на спора, който вероятно ще позволи на повечето разумни хора да достигнат до споразумение. Това е научният метод.