Митология на прехода (трето допълнено издание)

Никога не съм си поставял задачата да бъда хроникьор на епохата. Това са всъщност моите рефлексии на действителността. Хроника на въображението, забило по дивите пътища на свободата – без спирачки, без табута. Документи за странните движения на фантазията, провокирани от революционните по мащаб и интензитет промени в обществото. Моят начин да оцелея.

Авторът

Дали се е учил от Монти Пайтън? Или е изследвал Кафка? Отговорът на тези въпроси е „да“. Но има и нещо повече: време е да му отредим достойно място в съвременната европейска литература, без да прибягваме до ефектни сравнения. Попов си е Попов.

„Дер Куриер”, Каро Визбауер 

Като проникновен наблюдател на ежедневието Алек Попов съчетава в разказите си реалистични, фантастични, пародийни и гротескови елементи, което им придава уникалност, предизвикваща у читателя усмивка и размисъл. Абсурдните на пръв поглед ситуации представляват алегория на обичайните, ежедневни явления и единствено дремещите в човека несъзнавани безпокойства ги преобразяват в необикновени и фантастични събития. Хаосът на настоящето, консуматорските и себичните нагласи на човека се преекспонират от автора, подбуждайки дълбок размисъл над смисъла на съществуването. С помощта на забавата и играта, съпоставяйки ужасното с анекдотичното, фантастичното с особеностите на нашето съвремие, авторът ни води по пътя на въпросите за най-важните неща. 

Проф. Малгожата Внук

Някои може да са деликатни, но Попов предпочита друго: неговите разкази са ярки, пронизителни, с наситено действие и дръзки обрати.

„Фалтер”, Себастиян Фастхубер‌