Нация
„Нация“ може да се приеме като история за израстването, развитието и революцията на ума – както на личностно, така и на обществено ниво. Неслучайно историята се развива през 60-те години на XIX век, малко след като Дарвин е публикувал революционния си труд за еволюцията на видовете. Заедно с главните герои, цивилизацията също израства и поставя под съмнение възприятията си за света. А в края на книгата на самата цивилизация ще й се наложи да приеме, че не е това, за което се е мислела…
Тери Пратчет
От първия роман за Диска до днес невероятната фантазия на Тери Пратчет, която не може да бъде ограничена дори от сериозното му заболяване, е завладяла милиони читатели по целия свят. Това са книги, който може да цитирате до припадък. Те пародират класически литературни творби (Шекспир в Посестрими в занаята, Фауст в Ерик), писателско или жанрово – най-често в областта на фантастиката и фентъзито – клише (историите за Ринсуинд), или някаква обществена тема – като феминизма в Еманципирана магия или манията по киното в Подвижни образи. Светът му е населен с фантастични и изумителни (често в смисъл на изумително тъпи) същества, които винаги се забъркват в катаклизми и катастрофи с космически мащаби. Нещата винаги се прецакват тотално, преди накрая да се оправят случайно.
Освен историите от Света на Диска, други негови творби са Добри поличби (с Нийл Геймън), Трилогия за номите, серията за Джони Максуел.
Ревю от Книголандия
Неподготвеният читател първоначално би се озадачил, че „Нация“ не го отвежда в познатия Свят на Диска: на мен поне ми трябваха 20-30 страници, за да спра да очаквам Ринсуинд да изскочи от някой ъгъл, следван бодро от багажа си.
Историята се развива в алтернативен XIX век на скучната ни кръгла Земя. В един алтернативен Тихи океан юношата Мау се връща на родния си остров – Нацията, – за да завърши церемонията по превръщането си в мъж. Огромна вълна обаче помита острова, и той се оказва съвършено сам. Или поне докато не открива, че вълната е запратила на острова кораб, на чийто борд се намира младата и добре възпитана англичанка Ермитруда, която предпочита да се нарича Дафни. Тя още не знае, че и нейната нация също е преживяла катастрофа – епидемия, която за радост на баба й е разчистила всички 139 души между баща й и трона на Великобритания.
В последните си книги – „Нация“ и поредицата за младата вещица Тифани – Пратчет като че ли се връща към корените на творчеството си. Главните герои отново са деца, но деца в една особена възраст, когато все още околните не ги приемат насериозно, но въпреки това ги натоварват с очаквания. „Дребниот волен народец“ пък няма как да не ни напомни за килимените хора и номите. Ако читателят се вгледа, ще забележи, че последните книги на Пратчет споделят доста общи идеи, като дори има цяла сцена от „Шапка, пълна с небе“, която се повтаря в „Нация“ – когато младата Тифани/Дафне влиза в света на мъртвите с помощта на на възрастна вещица/тихоокенакият вариант на вещица.
Виж още
