Имаш въпроси? Виж контакти или посети помощ

Категории
0 0.-лв. Поръчай
Обратно към всички
Не се предадох: Моята тридесетгодишна война

Не се предадох: Моята тридесетгодишна война

История, културология и публицистика  / 

В горещото утро на 10 март 1974 г. в полицейското управление на филипинския остров Лубанг влиза жилав японец в избеляла униформа на императорската армия. Покланяйки се церемониално на удивения полицай, той внимателно оставя старата си пушка: „Аз съм младши лейтенант Хиро Онода. Подчинявам се на заповедта на моя командир да се предам.

Към пълното описание и видео

Номер на продукт:

BKBKI000389

Наличност:

На склад Може да е при вас на: 10.12

Не се предадох: Моята тридесетгодишна война

Ключови характеристики

  • Корица: Мека
  • Брой страници: 200
  • Препоръчано: Книголандия
  • ISBN: 9786197186017
  • Жанрове: Биографии

В горещото утро на 10 март 1974 г. в полицейското управление на филипинския остров Лубанг влиза жилав японец в избеляла униформа на императорската армия. Покланяйки се церемониално на удивения полицай, той внимателно оставя старата си пушка: „Аз съм младши лейтенант Хиро Онода. Подчинявам се на заповедта на моя командир да се предам.

Онода е роден през март 1922 г. в префектура Уакаяма. През 1944 г. се записва в училището на Императорската японска армия, където изучава партизански тактики и разузнавателно дело. Изпратен е на остров Лубанг със следната заповед: „Абсолютно ви е забранено да загинете от собствената си ръка. Може да отнеме три години, може да отнеме пет, но каквото и да се случи, ние ще се върнем за вас.“ Следващата заповед младши лейтенант Онода получава след тридесет години. Между тези две заповеди нищо не го отклонява от пътя на воина. Разпръснатите над джунглата листовки, известяващи края на войната и заповедта за капитулация, дочутите радиоемисии от Япония – всичко това е сметнато за вражеска пропаганда.

В продължение на тридесет години групата на Онода извършва над сто нападения американската радарна станция, филипинските полицаи и чиновници. 30 човека са убити, а 100 – тежко ранени.

През февруари 1974 японският студент-ентомолог Норио Сузеки е на експедиция в джунглата на Лубанг. Там случайно попада на Онода. Опитва се да го убеди да се завърне в Япония. Онода категорично оказва. Би се завърнал само ако неговият пряк командир отмени заповедта от 1945 година. На 9 март 1974 г. Майор Танигучи каца на остров Лубанг, свързва се с Онода и му връчва заповедта, която го освобождава от дълга му.

Ревю от Книголандия

Книголандия

Преди около месец Жоро от блога “Библиотеката” писа за тази книга и реших, че трябва да я прочета. Оня ден си я набавих, леко позачуден от цената ѝ при дължина от едва 200 странички, но като човек иска една книга, това рядко е пречка. Влязох в различен свят, който за европейския ми светоглед звучи абсурдно, непонятно… и да, откровено отблъскващо. Не мога да се вдъхновя от упоритостта на този човек, не съм склонен да характеризирам тридесетгодишната му одисея като геройство или подвиг. По-скоро за мен това е изключителен пример за умението на човек да вярва в собствените си фантазии, набити здраво и непоклатимо от дете в главата му – за Хиро Онода имперското величие на Япония и неговият свещен дълг към нея са религия, която не може да бъде подлагана на съмнение и той е готов да убива, за да защити делюзията си, че войната не може да е била загубена. 

“Не се предадох. Моята тридесетгодишна война” е биография на половин пропилян живот в името на идеали и заповеди, които отдавна не са в сила. Представете си японски войник, който продължава да спазва указанията да води партизанска война и да очаква контраатака срещу малкия остров, на който е разпределен, от 1944 чак до 1974 г. През годините няколкото му съратници или бягат, или умират, но той се приспособява изключително към шумкарското битие и продължава да тормози мирните местни жители. 

Виж още

Ревюта на наши потребители за Не се предадох: Моята тридесетгодишна война

* За да напишеш ревю е необходимо да си регистриран