Имаш въпроси? Виж контакти или посети помощ

Категории
0 0.-лв. Поръчай
Обратно към всички
Нека ти разкажа

Нека ти разкажа

Хермес  / 

Какво трябва да направим, за да сме щастливи? Според Хорхе Букай, за да тръгнем по правилния път, трябва да си отговорим на следните въпроси: Кой съм? Къде отивам? С кого?

Към пълното описание и видео

11.95 BGN Цена:
11.95лв.
Заяви За да запазите този продукт, трябва да влезете в своя профил или да се регистрирате.
Добави в любими Любим продукт на: netlog

Номер на продукт:

BKBKE000014

Наличност:

Изчерпано количество

Нека ти разкажа

Ключови характеристики

Какво трябва да направим, за да сме щастливи? Според Хорхе Букай, за да тръгнем по правилния път, трябва да си отговорим на следните въпроси: Кой съм? Къде отивам? С кого? Не бива пътят да определя кои сме ние, нито пък човекът, който ни придружава, да решава къде отиваме. По пътя трябва едновременно да се забавляваме и да се учим, да оценяваме това, което имаме, и без да преставаме да вярваме в себе си, да започваме отначало и по различен начин "всеки път, когато се наложи". 

Това са уроците, които психотерапевтът Хорхе Букай се опитва да предаде на студента Демиан, отишъл при него да разреши житейските си дилеми. Той получава отговори под формата на истории, които Дебелия (това е прякорът на необикновения терапевт) черпи както от живота, така и от антични митове, дзен мъдрости, притчи на суфите, народни приказки или автори като Екзюпери и Лафонтен. Тези истории ще ви трогнат, разсмеят или просто ще ви накарат да се замислите, но едно е сигурно: няма да ви оставят безразлични.


Откъс от книгата

ОКОВАНИЯТ СЛОН

-Не мога – казах му. – Не мога!
-Сигурен ли си? – попита ме той.
-Да, толкова бих искал да седна с нея и да й кажа какво чувствам... Но знам, че не мога.
Дебелия седна като Буда в едно от ужасните сини кресла в кабинета си. Усмихна се, погледна ме в очите и снижавайки глас, както винаги, когато искаше да го слушат внимателно, ми каза:
-Нека ти разкажа... И без да чака отговор, започна да разказва.


Като малък бях влюбен в цирка и най-много от всичко обичах животните. Особено слона, който беше любимо животно и на други деца, както разбрах по-късно. На всяко представление той демонстрираше невероятното си тегло, ръста и силата си... Но след номера и дори малко преди да излезе на арената, стоеше все вързан за едно колче, забито в земята, със закачена на крака му верига.
А колът беше само парченце дърво, забито едва няколко сантиметра в земята. И въпреки дебелата и здрава верига, ми беше съвсем ясно, че едно толкова силно животно, способно да изтръгне цяло дърво от корен, би могло много лесно да се освободи от кола и да избяга.
Тук явно има някаква загадка.
Какво го спира тогава?
Защо не бяга?
Когато бях на шест-седем години, още вярвах, че възрастните са много умни. И попитах един учител, един отец и един мой чичо за загадката на слона. Някой от тях ми обясни, че слонът не бягал, защото бил дресиран.
Тогава зададох съвсем ясно въпроса: “Щом е дресиран, защо го оковават?”.
Не си спомням да съм получил някакъв смислен отговор. С времето забравих за слона и за колчето и си спомнях за него само когато срещах други хора, които си бяха задавали този въпрос.
Преди години разбрах, че за щастие се е намерил достатъчно умен човек, който е открил отговора:

Слонът от цирка не бяга, защото е бил вързан за такъв кол още много, много малък.

Затворих очи и си представих беззащитното новородено слонче, вързано за кола. Сигурен съм, че тогава малкото слонче се е дърпало, блъскало и напъвало, мъчейки се да се освободи. Но въпреки всички усилия, не е успяло, защото онзи кол е бил твърде здрав за него.
Представих си как е заспивало изтощено и как на другия ден отново се е мъчело, на следващия и на по-следващия също... Докато един ден, един ужасен за него ден, животното е повярвало в своето безсилие и се е примирило с участта си.
Огромният силен слон, който виждаме в цирка, не бяга, защото си мисли, горкият, че не може.
Споменът за поражението, преживяно малко след раждането му, го е белязал завинаги.
Но най-лошото е, че той никога не дръзва да постави под съмнение този спомен.
Никога, никога не дръзва да изпробва отново силата си...


-Така е, Демиан. Всички ние сме донякъде като слона в цирка: крачим по света, привързани към стотици колове, които ни отнемат свободата.
Живеем с мисълта, че “не можем” да направим куп неща, просто защото някога, преди много време, като малки, сме опитали и не сме успели.
Така ставаме като слона и си набиваме в главата: “Не мога, не мога и никога няма да мога”.
Растем с тази мисъл, която сами сме си внушили, и затова никога повече не се опитваме да се освободим от кола.
Понякога, като усетим оковите и веригите задрънчат, поглеждаме под око колчето и си мислим:

Не мога и никога няма да мога.

Хорхе направи дълга пауза. После се приближи, седна на пода пред мен и продължи:
-Това става и с теб, Деми. Живееш, обвързан със спомена за един Демиан, който не е успял и който вече не съществува.
Единственият начин да разбереш дали можеш да постигнеш нещо, е да опиташ пак, влагайки цялата си душа... Цялата си душа!


Характеристики:

Име Нека ти разкажа
Размер на продукта 130/200

Хорхе Букай

Роден е на 1 януари 1949 г. в Аржентина. През 1973 г. завършва медицински университет. Започва кариерата си в отдела по психопатология в болница в Буенос Айрес. Специализира като гещалт-психотерапевт в Аржентина, Чили и Съединените щати. Практикува като психотерапевт на семейни двойки и се занимава с преподавателска дейност. Едновременно с това води курсове, семинари и конференции основно в Чили, Мексико, Коста Рика и Испания, но и в други страни по целия свят.

От първата му излязла книга Писма до Клаудия (1986) всяка следваща неизменно се озовава в списъците с бестселъри. Носител е на множество литературни награди, въпреки че не се смята за писател в литературния смисъл на думата. Сред най-известните му заглавия са Нека ти разкажаПриказки за размисълТрите въпросаРазказвай с мен и От самоуважение до егоизъм.

Ревюта на наши потребители за Нека ти разкажа

* За да напишеш ревю е необходимо да си регистриран