Имаш въпроси? Виж контакти или посети помощ

Категории
0 0.-лв. Поръчай
Обратно към всички
Невидимите кризи

Невидимите кризи

Друга проза  / 

За изчерпването на залежите от смисъл. За литературата като алтернативен енергиен източник. За чудото на четенето. За писането. За сувенирите и символите...

Към пълното описание и видео

Избери корица:

Мека Твърда
16 BGN Цена:
16.-лв.
Заяви За да запазите този продукт, трябва да влезете в своя профил или да се регистрирате.

Номер на продукт:

BKBKN000370

Наличност:

Изчерпано количество

Невидимите кризи

Ключови характеристики

  • Корица: Твърда
  • Брой страници: 200
  • Общи: От български автор
  • Препоръчано: Книголандия, Аз чета
  • Език: Български
  • Жанрове: Публицистика

За изчерпването на залежите от смисъл. За литературата като алтернативен енергиен източник. За чудото на четенето. За писането. За сувенирите и символите. За това как българският аероплан роди футуризма. И какво /не/ роди 1968-ма. За случилото се и неслучилото се тук. За отказания свят. За Европа, обезпечена с литература. За българската тъга и тъга по нея. Всичко това в новата книга с есеистика и истории на Георги Господинов.

Георги Господинов

Един от най-популярните и превеждани съвременни български писатели. Роден е на 7 януари 1968 г. в Ямбол. Завършва българска филология в Софийския университет. Редактор на „Литературен вестник“, а от май 2012 г. е в редакционната колегия на "Granta България".  Дебютира с поезия. Поетичните му книги са събрани в изданието „Балади и разпади“. Първата му прозаична книга Естествен роман излиза през 1999 г. и вече има 9 издания, което я нарежда сред най-продаваните заглавия в съвременната българска литература. Англоезичното издание на сборникът с разкази И други истории (2000) е в дългия списък за наградата „Франк О'Конър“. 13 години след Естествен роман излиза Физика на тъгата. Вторият му роман отново оглавява класациите, има няколко награди и е номиниран за италианската „Стрега”. През 2013 г. в Невидимите кризи са събрани есета, истории, литературни миниатюри, а малко след тях се появява вторият му сборник с разкази И всичко стана луна. Пише пиеси, участва в различни литературни проекти – Аз живях социализма, Инвентарна книга на социализма и кампании за популяризиране на четенето.

Ревю от Книголандия

Книголандия

Първата ми среща с Георги Господинов се състоя почти изцяло в един лашкащ се автобус по пътя към родния Видин. Четях, записвах, препрочитах редове и абзаци, връщах се назад и почвах току-що завършеното есе, за да го осмисля по-добре, за да видя и самата му структура, не само това, което ми казва с думи прями. И вълнение, всеки миг беше вълнение от досега с автор, който досега ми бе убягвал, а всъщност казва точно нещата, за които силно искам да чета, по начин, който адски ми харесва да чета. Впечатлен, искрено впечатлен съм от сбраните зад корицата на “Невидимите кризи” текстове.

Предварително ми бяха задали хубаво очакване за втората – по-литературната част, в която четенето и книгите са обследвани и обгрижвани доволно. Затова и започнах по-лежерно първите есета и… пропаднах, без да го очаквам. Открих осмисляне на историята през лични истории, през красиви метафори от реалността – като тенджерите от претопени боеприпаси и муниции, в които германците можели да варят и камъни след войната, – та до изрази като “смъртава година” и цитати, които те центрират в себе си и не пускат: “Казвам ти, нечетенето на книги е опасно за живота. Както и сакатлъкът умствен до сакатлък телесен ще те доведе.” История след история се вписват, а социализмът и други околни епохи са показани ту с една, ту с друга своя страна, но по начин, по който връзката им със сегашността е изтръпващо видима – няма нужда един паралел да е прокаран с думи, за да бъде открит от читателското око. 

Виж още 

Ревю от Аз чета

Аз чета

Българското общество е в тотална криза и сякаш само е абдикирало от своите ценности. Казвам го съвсем сериозно и отговорно, визирайки последните дни, когато дори сочени за интелектуални лидери на нацията хора се държат очарователно безумно. В такива моменти то, обществото, има само две възможности за откриване на своя месия/месии – или в църквата, или в културата. Аз залагам на второто, понеже потенциалът видимо е в пъти по-голям, като съвсем пристрастно съм за литературата като спасение.

Тук някъде всъщност, в разгара и на протестите, се появи моят фаворит за роден автор №1 – Георги Господинов. Винаги съм го харесвал, защото той е писател в истинския смисъл на думата – повече общественик, отколкото публикуващ (интервюто на Светльо Тодоров с него в Дневник е задължително). И се появи с “Невидимите кризи”, за да ни припомни защо имаме нужда от преосмисляне на миналото, какви може да са вариантите за преосмисляне, как писането не е просто начин да изразиш себе си (и по дяволите, със сигурност не е начин и причина да пишеш за себе си).

“Невидимите кризи” ти се случват в две части – “Отказаният свят” и “Обезпечено с литература”, всяка от които те захвърля в различни краища на разума, карайки те да превърташ лентата – по спомени и разкази на очевидци. Едната с есета за един отминал (официално) период, който не трябва да бъде забравян, за да се вземат правилните изводи, а другата – с лекции и разработки около теорията и смисъла на литературата. И като погледнеш къде Господинов е говорил част от нещата, а и още по-важно – какво точно е говорил, ти става много гордо, та дори мечтаеш току-що да си прочел мислите на човек, готов да води Нортънови лекции.

Виж още

Ревюта на наши потребители за Невидимите кризи

* За да напишеш ревю е необходимо да си регистриран