Имаш въпроси? Виж контакти или посети помощ

Категории
0 0.-лв. Поръчай
Обратно към всички
Ние, живите

Ние, живите

Изток-Запад  / 

В този смисъл, "Ние, живите" е моята автобиография, и Кира, главната героиня, съм аз. Историята на Кира не е моята история, но нейните идеи, убеждения и ценности, са моите."

Към пълното описание и видео

20 BGN Цена:
20.-лв.
Купи
Добави в любими Любим продукт на: Елеонора Илиева

Номер на продукт:

BKBKN000096

Наличност:

На склад при доставчик Може да е при вас на: 13.12

Ние, живите

Ключови характеристики

  • Корица: Мека
  • Брой страници: 464
  • Препоръчано: Книголандия, Аз чета
  • Година: 2010
  • Език: Български
  • Баркод: 9789543216604
  • ISBN: 9789543216604
  • Жанрове: Исторически

"Преди няколко месеца препрочетох тази книга. Не бях я чела от първото й издание през 1936 г. Не очаквах толкова да ми хареса. Твърде много писатели заявяват, че не могат да осъществят напълно намеренията си, и че творбите им са в известна степен недовършени. Не споделям това мнение и според мен то е извинимо само за начинаещи, защото никой не се ражда с "талант", т.е. уменията трябва да се придобият. Писателите се създават, не се раждат. По-точно писателите сами се създават. За "Ние, живите", първата ми книга (и в по-малка степен за творчеството ми преди "Изворът"), смятах, че възможностите не съответстват на целите ми, т.е. че не съм казала добре това, което исках да кажа. Сега обаче съм изумена колко добре съм казала всичко. "Ние, живите" не е "книга за Съветска Русия". Това е книга за Човека срещу Държавата. Основното в нея е светостта на човешкия живот. Използвам думата "святост" не в мистичния смисъл, а в смисъл на "върховна ценност". Същността се съдържа в думите на Ирина, второстепенен герой в повествованието, младо момиче, осъдена на затвор в Сибир, откъдето знае, че няма да се върне: "Има нещо, което искам да разбера. Не мисля, че някой го знае... става дума за живота ни. Той започва и ти мислиш, че твоят живот е безценен и единствен, прекрасен, като свещено съкровище. Сега той свършва и никой не се интересува от това; не че хората са безразлични, те просто не знаят, не знаят какво означава живота за мен, това мое съкровище, не знаят и не разбират. И аз не го разбирам, но има нещо, което всички трябва да разберем. Но какво е то? Какво?

Тогава знаех малко повече от Ирина за отговора, но не много. Съзнавах, че това разбиране за живота трябва да бъде споделяно от всички, но не е, и че тези, които го споделят, са най-добрите сред нас. И че липсата на това разбиране е огромно, безлико зло. Съзнавах, че това е основата на всички диктатури, на всички колективистки теории и на всички човешки злини. Съзнавах, че всички политически и икономически теории са производни и са резултат от тази основна теза. Тогава се вгледах в защитниците на диктатурите и колективизма с учудване и презрение: не можех да разбера как е възможно човек да е толкова принизен, че да иска да разполага с живота на другите; как е възможно човек толкова да не уважава себе си, че да позволи на другите да разполагат с неговия живот. Днес презрението ми е същото, но учудването изчезна, защото знам отговора.

Едва в "Атлас изправи рамене" узнах пълния отговор на въпроса на Ирина. Там обяснявам философското, психологическото и моралното поведение на хората, които ценят живота си, и на тези, които не го ценят. Знам, че първите са Основната Сила на човечеството, а вторите са метафизически убийци, стремящи се да станат физически убийци. В "Атлас изправи рамене" показвам защо действията на хората са мотивирани от живота или от смъртта. В "Ние, живите" показвам само, че хората са мотивирани да съществуват. "Ние, живите" не е разказ за Съветска Русия от 1925 г. Това е разказ за Диктатурата, за всяка диктатура, навсякъде и по всяко време, независимо дали е в Съветска Русия, Нацистка Германия или в Социалистическа Америка. Предназначението на тази книга е да предотврати, доколкото е възможно, последното. Управлението на грубата сила унищожава най-добрите от хората, независимо дали е 1925 г., 1955 г. или 1975 г. Няма значение дали тайната полиция се казва ГПУ или НКВД, дали хората ядат хляб или ечемик, дали живеят в бараки или жилищни квартали, дали управниците носят червени или кафяви ризи, а главният палач целува камбоджански вещер или американски пианист.

Сюжетът е измислен, събитията - не. Като писател от Романтичната школа никога не бих разказала история от истинския живот, което би премахнало най-значимата и трудна част от творчеството - създаването на сюжет. Да не говорим, че това би ме отегчило до смърт. Считам, че определение за добра автобиография е заглавието, което Луис Х. Съливан даде в разказа за живота си: "Автобиографията на една идея". В този смисъл, "Ние, живите" е моята автобиография, и Кира, главната героиня, съм аз. Родена съм в Русия, получих образование в съветската система, видях условията на живот, които описвам. Подробностите от живота на Кира не са подробности от моя живот - не завърших инженерство като нея, аз учих история. Не исках да строя мостове, исках да пиша, не приличам физически на нея, семействата ни са различни. Историята на Кира не е моята история, но нейните идеи, убеждения и ценности, са моите."
Айн Ранд - Ню Йорк, октомври 1964 г.

Айн Ранд

Ражда се с името Алиса Зиновиевна Розенбаум на 2 февруари 1905 г. в Санкт Петербург; умира на 6 март 1982 г. Учи история, философия и кинематография и се влюбва в американското кино. Подложена на натиск от комунистите, тя решава да емигрира в САЩ. Сменя името си на Айн Ранд и се превръща в един от най-известните философи на ХХ в. Създател на т. нар. обективизъм. Страстен защитник на свободната воля, свободата, социалната справедливост. Творчеството ѝ включва сборници с есета в сферата на етиката, политическата философия и епистемологията; романи, сценарии и адаптации за киното. Романът ѝ Атлас изправи рамене е се нарежда по популярност веднага след Библията. Идеите ѝ оказват силно влияние на либералната икономика (най-вече в САЩ) и се подкрепят от мислители, сред които са психотерапевтът Натаниъл Брандън, икономистите Алън Грийнспан, М. Нортроп Бюхнер, Лудвиг фон Мизес, писателят Тери Гудкайнд, президентът Роналд Рейгън. Измежду най-известните ѝ книги са Ние, живите, Изворът, Добродетелта на егоизма, Капитализмът: Непознатият идеал и Философията: Кому е нужна.   

Ревю от Книголандия

Книголандия

Преди време написах хубави думи за другите два романа на Ранд – “Изворът” и “Атлас изправи рамене”. И за миг не съм мислел, че първият й роман ще ги надмине, но това е факт – “Ние, живите” е най-силната й книга и залагам главата си за това твърдение.

Причината е проста – Ранд е преживяла градежа на Съветска Русия и е избягала от кошмара, който после е описала. Още повече, че в този роман са само загатнати политико-философските й тежнения, които са сграбчили малко прекалено другите два романа. Затова и акцентът тук не е върху духа, а върху тялото, което трябва да се храни, топли и движи. Нещо, което в новородения СССР не е лесно.

“Ние, живите” трябва да бъде прочетена. Задължително! Гарантирам, че ще ви впечатли и дълго ще мислите за нея.

Виж още

Ревю от Аз чета

Аз чета

Действието на романа се развива в Съветска Русия, но това не е книга за комунизма, както сама изтъква Ранд. Това е книга за Свободата и какво се случва с човека, когато тя му бъде отнета. Революцията минава през всеки един от героите като валяк, откроявайки няколко основни типажа.

Обречените, които отказват да възприемат рухването на стария свят и постепенно биват погребани в руините му.

Идеалистите, като заклетия комунист Андрей Таганов, които са били закалени с мисълта за промяната и са се борили със зъби и нокти за нея, само за да видят как действителността заплюва мечтите им за справедливост.

И накрая са индивидуалистите. Героите, които Ранд поставя в центъра на действието – целеустремените, непригодните, непримиримите, които се огъват под напора на Държавата чудовище, но не губят себе си. Кира Аргунова и Лео Коваленски.

Разбира се, има ги и всички останали бледи лица, които безропотно приемат незначителните си роли във функционирането на машината, ала за Ранд те като че ли не са хора, щом са се превърнали в роботи на Системата.

„Ние, живите” е отчасти автобиографична книга, тъй като Айн Ранд е свидетел на събитията след 1917. Именно те формират почти фанатичния й светоглед за неприкосновеността на човешкия дух. За разлика от другите й романи обаче, тук философията на обективизма е едва загатната, а типичните за романите й герои-абсолюти няма. Всички персонажи, без изключение, са жертви по един или друг начин.

В „Ние, живите” просто няма слаби моменти. Динамичен, откровен, мъчителен, но и вдъхновяващ роман с много силен сюжет и спиращ дъха финал. Когато геният на личност като Айн Ранд хване здраво перото, за да пресъздаде едно престъпление срещу човешката същност, безразличието бива напълно пометено и нищо чудно накрая в очите ви да се появят сълзи.

Ревюта на наши потребители за Ние, живите

* За да напишеш ревю е необходимо да си регистриран