Нравствени съчинения: Забележителни дела и думи

Изданието бележи началото на последователен цялостен превод на български език на „Нравствени съчинения“. Започва се със „Забележителни дела и думи“, защото самият Плутарх ги e създал като съществено допълнение към „Успоредни животописи“.  Авторът е работил със съзнанието, че словата на изтъкнатите личности са събрани „като примери и зародиши на животоописанията им“. Тъй като дават възможност да се абстрахираме от намесата на съдбата, „изказванията и изявленията, които съпътстват делата, страданията и успехите, позволяват да наблюдаваме ясно духовния облик на всеки“. 

Така въпреки че Плутарх залага в тях претенцията за историчност, тези афоризми, анекдоти и дори кратки есета носят заряда на етнокултурна характеристика. Те ни позволяват да надникнем в най-скритите кътчета на гръцкия, римския и варварския характер с техните добродетели и пороци, със забележителни примери за приятелство и любов, воинска доблест, уважение към равностойния противник, чувство за чест и достойнство и какво ли още не. Затова не е учудващо, че към тях се обръщат много поколения европейци, които ги четат и имитират.

(откъс)

Всъщност няма друга по-добра възможност да проучим приликата и разликата между женската и мъжката добродетелност, освен като съпоставяме жизнен път с жизнен път и дела с дела, както правим при творбите на голямото изкуство. И като обсъждаме дали имат един и същ характер и вид, що се отнася до най-важното им общо свойство и сила, склонността към велики дела на Семирамида и на Сезострис, интелигентността на Танаквил и на Сервий, твърдостта на духа на Порция и на Брут или на Пелопид и на Тимоклея.  Защото заради природата си добродетелите приемат като собствена окраска някакви други разлики и се оприличават на лежащите в основата им обичаи и на темперамента, възпитанието и начина на живот на хората. Ахил е смел по един начин, а Аякс по друг. Мъдростта на Одисей не е еднаква с тази на Нестор, нито Катон е справедлив по същия начин като Агезилай, нито Ирина обича мъжа си по същия начин като Алкестида, нито Корнелия е благородна по същия начин като Олимпиада. Въпреки това обаче нека не създаваме много и различни мъжества, мъдрости и справедливости, ако само индивидуалните различия не отклоняват нито една от тези добродетели от собственото ѝ определение.‌

♦  ♦  ♦

Плутарх (ок. 46–127) е роден в беотийския град Херонея. Получил високо образование по философия, реторика и математика в Атина, той смятал, че знанията трябва да служат на хората. Затова заемал важни обществени длъжности в родината си – на магистрат, дипломат, архонт епоним. Успешните посланически мисии, както и изявите му на преподавател по философия и етика му спечелили много приятели в Атина и Рим. Поддържал близки отношения с императорите Траян и Адриян. Според лексикографа Суда Траян го удостоил със статус на почетен консул. Получил и римско, и атинско гражданство, но предпочитал да живее в Херонея. В края на дните си бил жрец на Аполон в светилището в Делфи. Пътувал много и по време на тези странствания се докоснал до съдбата на различни народи в Гърция, Мала Азия, Северна Африка и Италия. Силно впечатлен от вековната мъдрост, събрана в народната памет и големите книги на античния свят, той ни е оставил два изключителни сборника, обединяващи многобройни по-малки творби с акцент върху добродетелта – „Успоредни животописи“ и „Нравствени съчинения“. Част от „Нравствени съчинения“ са и представените тук „Забележителни дела и думи“.