Имаш въпроси? Виж контакти или посети помощ

Категории
0 0.-лв. Поръчай
Обратно към всички
Орки: Кръвна вражда

Орки: Кръвна вражда

Бард  / 

Страк и дружината на Върколаците се завръщат в тази шеметна върволица от нови приключения.

Към пълното описание и видео

14.9 BGN Цена:
14.90лв.
Заяви За да запазите този продукт, трябва да влезете в своя профил или да се регистрирате.
Добави в любими Любим продукт на: Милен , Ramona

Номер на продукт:

BKBKF000468

Наличност:

Изчерпано количество

Орки: Кръвна вражда

Ключови характеристики

  • Корица: Мека
  • Брой страници: 496
  • Баркод: 9546550910
  • ISBN: 9546550910
  • Жанрове: Фентъзи

Страк и Върколаците се завръщат през измеренията, за да спасят расата на орките от злата магьосница Дженеста в нов главозамайващ екшън, убийствени приключения и черен хумор.

Дружината на Страк е заседнала в паралелен свят. Единственото им средство за бягство, загадъчните инструментуми, са заграбени от вечния им враг. Но връщането на артефактите е само един от проблемите им. За да разпалят въстание срещу безскрупулните потисници хората, владеещи магията, Страк и дружината му трябва да съживят изгубения войнствен дух на туземните орки.

Тази поредица тотално ще промени представата ви за орките...

Тук расата на орките не са жестоки главорези, а интелигентни и разумни същества, готови да се бият до смърт за свободата си. Страк и неговите Върколаци са толкова различни от незавидната представа, наложена от Толкин.
Хариет Клоснър

Голямата сила на Никълс е в дарбата му да разказва завладяващо. Сюжетът се движи със стремителна скорост, секващо дъха действие и ярък низ от шеметни събития...
Д. Хеблътуейт

„Кръвна вражда” е четвъртата книга от сагата за орките и също толкова фантастична като предишните. Очаквам с нетърпение продължението.
Дж. Кей Олднър

 

Откъс от книгата

Пунгашите бяха вторият най-опасен вид в Кераган. Имаха остри като ножове зъби и здрава като на бик кожа. По-голяма от страховитата им сила беше само враждебността им.

Пунгашът, издебнат от двама от най-опасните обитатели на Кераган, се надигна на масивните си задни крака. Покритата му със струпеи глава отърка ствола на едно дърво; само едно перване на шипестата опашка щеше да е достатъчно мощно, за да го събори.

- Смяташ ли, че можем да го убием сами? - прошепна Хаскеер.

Страк само кимна.

- Май си е работа за цяла тълпа, както гледам.

- Не и ако сме хитри.

- И едно лайно е по-хитро от пунгаш.

- Е, значи ще се справиш.

Хаскеер го погледна накриво.

Бяха великолепни образци на зрели орки, с внушителни рамене, широки гърди и мускулести тела. Грубите им скулести лица бяха с изпъкнали челюсти, кремък святкаше в очите им. Белезите от изчистените татуировки за бойния им ранг, останали от робството, вече избледняваха.

Пунгашът стъпи на четири крака, изръмжа глухо и се затътри по дъното на долината; газеше през трънаците и жулеше кората на дърветата, в които се отъркваше.

Страк и Хаскеер крадешком го последваха. Бяха срещу вятъра и зловонната миризма на звяра ги биеше в ноздрите.

Дебненето се проточи. От време на време пунгашът спираше и извръщаше мързеливо глава, сякаш подозираше близостта им, но орките се стараеха да останат скрити от погледа му. Съществото отново се обръщаше напред, подушваше въздуха и продължаваше тромавия си ход.

Пунгашът подмина малкия гъстак и нагази в каменисто поточе. Отсреща имаше широка скалиста стръмнина, осеяна с пещери. За да продължат преследването, Страк и Хаскеер трябваше да излязат на открито. Ниско приведени, те се добраха на прибежки зад укритието на обрасъл с мъх балван. Бяха на пет крачки от пунгаша, когато той завъртя рязко глава.

Орките замръзнаха, сякаш омагьосани от безмилостните, големи колкото юмрук очи на звяра.

Ловци и плячка останаха вцепенени безкрайно дълго. А след това съществото започна да се преобразява.

- Хитрува! - ревна Хаскеер.

Цветът на звяра започна да се променя. Кожата му започна да приема пъстрите оттенъци на стената от пясъчник зад него. Всичко освен опашката му, която добиваше зелено-кафявия цвят на съседното дърво. С нарастваща бързина пунгашът започваше да се слива с околния фон.

- Бързо! - извика Страк. - Докато още го виждаме!

Затичаха напред. Страк метна копието си. Порази съществото в хълбока и раненият звяр нададе гръмовен рев.

Мимикрията беше основната защита на пунгашите, но съвсем не единствената. Бойната им мощ бе също толкова ефикасна и респектираща. Изпънал напред глава, звярът атакува. Късото копие стърчеше от окървавения му хълбок. Докато цапаше през потока, способността да се прикрива, задействана от инстинкта за самосъхранение, продължи да уподобява терена.

Но мимикрията действаше хаотично. Горната част на тялото на пунгаша все още наподобяваше скалната повърхност, докато долната почти се сливаше с водата. Когато атаката набра скорост, козината на съществото заблещука странно и долната част на краката му стана почти прозрачна.

Страк и Хаскеер не мръднаха от местата си. Хаскеер продължаваше да стиска ловното копие, разчиташе на него за близък бой. Страк извади меча си.

Останаха на място до последната възможна секунда. Когато пунгашът се приближи толкова, че вече можеха да надушат зловонния му дъх, двамата отскочиха встрани: Хаскеер наляво, Страк - вдясно. Хаскеер мушкаше и бодеше с копието, Страк въртеше меча на широки махове и сечеше дълбоко.

Пунгашът зарева и се замята ту към единия, ту към другия, челюстите му затрещяха. Задращи свирепо във въздуха опасно близо до главите на орките, включи в боя и бодливата си опашка.

И улучи Хаскеер. Опашката се люшна, шибна изумително бързо и го перна отстрани толкова силно, че го събори по гръб. Той изтърва копието, а пунгашът налетя да го довърши.

Страк скочи, грабна копието от земята и със замах го заби в единия бут на животното. Оказа се достатъчно, за да го отвлече за миг от Хаскеер. Пунгашът се завъртя с широко отворени олигавени челюсти, готов да разкъса нахалния си противник. Страк припряно беше напъхал меча в ножницата, преди да клекне за копието, и сега го задърпа в паника.

Метателният нож на Хаскеер изсвистя във въздуха, удари пунгаша отстрани в муцуната и звярът се стресна. Макар и късо, острието се оказа достатъчно, за да спре нападението му. Хаскеер вече се беше вдигнал на колене, а Страк най-после издърпа меча. Пунгашът връхлетя отново към него, облещените му черни очни ябълки бяха плувнали в болнаво жълто.

Страк заби острието в окото му. Изригна гъста течност, последвана от безобразна воня. Пунгашът нададе пронизителен вой, дръпна се, падна и се загърчи в агония.

Хаскеер и Страк засякоха врата му с мечовете си. Удряха един след друг, все едно сечаха коравия дънер на паднал дъб. Пунгашът се мяташе и виеше, кожата му преливаше в низ от цветове и шарки. В един момент уподоби синевата на лятното небе, в следващия звярът се сля с тревата и пръстта на смъртното си ложе. За кратък миг отрази като в огледало Страк и Хаскеер, докато двамата пъхтяха да изтръгнат живота му с оръжията си.

Малко преди да отсекат главата, звярът затихна, обгърнат в пурпур.

Страк и Хаскеер се отдръпнаха. Бяха се задъхали. Пунгашът потрепери. Кръвта му бликаше от посечения врат.

Орките се смъкнаха на един паднал дънер и мълчаливо загледаха жертвата си. Вдишваха чистия въздух на победата и вкусваха с наслада глътките живот, по-наситен и ярък след успешния лов.

Дълго седяха в пълно мълчание, докато Страк не осъзна напълно къде са се озовали. На хвърлей камък от тях бе зейнал отворът на най-голямата пещера. Страк не за първи път си помисли колко често го бе привличала.

Ревюта на наши потребители за Орки: Кръвна вражда

* За да напишеш ревю е необходимо да си регистриран