Имаш въпроси? Виж контакти или посети помощ

Категории
0 0.-лв. Поръчай
Обратно към всички
Отвътре

Отвътре

Сиела  / 

Какво е общото между Осама Бен Ладен, Васил Левски и Радослав Парушев? Това, че и тримата са герои в романа, който държите в ръцете си.

Към пълното описание и видео

Номер на продукт:

BKBKN001009

Наличност:

На склад Може да е при вас на: 04.12

Отвътре

Ключови характеристики

  • Корица: Мека
  • Брой страници: 200
  • Препоръчано: Книголандия
  • Баркод: 9789542814870
  • ISBN: 9789542814870

Какво е общото между Осама Бен Ладен, Васил Левски и Радослав Парушев? Това, че и тримата са герои в романа, който държите в ръцете си.

София, пролетта на 2014 г., първите дни на Третата световна война.  Наближават извънредни парламентарни избори, в които най-големи шансове има „Спортен блок“. На фона на драматични и исторически събития населението на най-бедната и корумпирана страна в Европа е впрегнало енергията си предимно в неистово снимане и гледане на сериали и „изключително уникални риалити формати“. Жертва на скалъпено обвинение, нашият човек попада от прогнилия и фалшив свят на българския телевизионен бизнес директно в затвора, където бруталната реалност няма алтернатива. Има само един начин да оцелее – изобщо да не му пука.

С хиперактуалните си теми, с характерния си висок литературен стил и безкомпромисен, агресивен език Парушев, известен както с предишните си шест книги (сред тях  – „Никоганебъдинещастен“, „Животът не е за всеки“) така и с откровените си пристрастия към Достоевски, Еко и Борхес, този път прави сериозна заявка за бестселър.

Радослав Парушев

Pоден e на 29 януари 1975 г. в София. Завършва юридическия факултет на СУ „Климент Охридски“, от 2002 г. е член на Софийска адвокатска колегия. Работи в областта на интелектуалната собственост и на правната уредба на телекомуникациите и новите технологии. Натрупва популярност чрез кратките си разкази, повечето от които публикувани в „Капитал Light“. През декември 2004 г. в „Жанет-45“ излиза първият му сборник (Никоганебъдинещастен), последван година по-късно от романа Преследване. Скоро след това той сменя издателството и вече в „Сиела“ излизат сборниците Project GigaMono (2007), Животът не е за всеки (2011) и Смъртта не е за всеки (2012), както и романите Project Dostoevski (2009) и Отвътре (2014), всички приети добре от феновете на автора. Има кратки публицистични текстове в „Литературен вестник“, „Сега“, „Егоист“, „Едно“, „Playboy“, „Intro“, „Една седмица в София“, „Hustler“ и др.

Ревю от Книголандия

Книголандия

Единствената ми среща с Радослав Парушев досега беше чрез сборника “Животът не е за всеки”, който ме остави със смесени чувства, затова и забавих четенето на “Отвътре”, не бях сигурен, че това е моята бира. Когато обаче и Захари Карабашлиев, и Светлозар Желев ми казаха, че трябва обезателно да я прочета, а после и Виолета Станичич пусна в развиващата се бясно група “Какво четеш…” положителен отзив, нямаше мърдане. Седнах с нея… и нямаше пускане, ама хич! Бях се подготвил за стряскащ, отблъскващ натурализъм и цинична прямота. Е, имаше малко от първото и много от второто, комбинация, която твърдо ми допадна – и “Отвътре” ме помете по нагъл и безцеремонен начин. Книгата ме улучва в момент, в който леко ми е писнало да вярвам, че нещата се случват нормално и цивилизовано наоколо, или че човек може да изкласи, взимайки морални, честни и искрени решения – или че трудът му ще бъде оценен подобаващо и съответно срещу него ще получи достойна отплата.

“Отвътре” е яростна сатира на действителността в медийните среди, но лесно може да бъде разгъната да покрие целия ни социум, прояден от алчност, далавери и тарикатщина. Парушев в тази книга е много различен от оня в сборника – тук е безукорно садистичен към цялата блатна симфония, в която живеем, сочи с пръст всички тлъсти жаби, които се ояждат с пърхащите около им насекоми-бачкатори, не се прехласва по квакането им, представяно като култура под формата на реалити-формати, чалга (далеч не само в тесния музикален смисъл), душеслабителни психолози, модни гурута и прочие. Стилът силно ми напомни на сатирата на Чък Паланюк, но съсредоточена – и следователно дълбаеща по-злобно – в нашенските си рани, които не спират да кървят, защото лейкопластът е откраднат, лекарите са емигрирали, а линейките закъсняват, дори да ги има случайно в наличност.

Виж още

Ревюта на наши потребители за Отвътре

* За да напишеш ревю е необходимо да си регистриран