Пиеси. Харолд Пинтър - том 1 (твърди корици)

Двутомното издание на "Еквус арт" включва цялото драматургично творчество на Харолд Пинтър - един от най-значимите драматурзи в Англия за втората половина на 20 век. 

Освен че е носител на Нобеловата награда за литература за 2005 г., Харолд Пинтър е уникална фигура в съвременния театрален свят, основател на свое собствено неподражаемо драматургично направление, наричано от критиците „пинтъризъм”. Пиесите му съдържат обикновени персонажи и обстановки, като той им добавя атмосфера на страх, ужас и мистерия. Специфичното напрежение, което се създава, често произлиза от дългите паузи между репликите. Неговите пиеси често засягат борбата за власт, в която целите са мрачни, а причините за победа или поражение са неопределени. Като пацифист той често критикува военната политика на САЩ и Великобритания в Близкия изток. 

В началото, когато се появяват първите пиеси на Х. Пинтър, критиците ги определят като комедии на заплахата. За тях е характерна една клаустрофобична и зловеща обстановка. Положението и отношението на участниците в действието не са напълно ясни и често не може да се установи смислова връзка помежду им, заради което започват да причисляват творчеството на драматурга към театъра на абсурда. Но още в тези ранни произведения у Пинтър има нещо, което го отличава от абсурдистите. Преди всичко неговият диалог е много конкретно английски и ако героите му се разминават в своите словесни контакти, човек остава с впечатление, че това се дължи не на невъзможността на хората да общуват, а поради нежелание да общуват или поради някаква друга причина. Абсурдният диалог при него оставя също впечатлението, че е наситен със скрит смисъл - нещо, което по-скоро се усеща, отколкото разбира.

С появяването около 1960 г. на редица значителни по своите постижения пиеси, творчеството на Пинтър придобива нови измерения. На повърхността пиесите продължават да приличат на абсурдистките комедии на заплахата или ужаса, но в тях започват да се долавят дълбинни нива на значение. Грижливият анализ, например на появилите се в 1960 г. Кухненски асансьор, Рожден ден и Портиерът, показва, че те съдържат внушения и следи, които - като се проследят и съпоставят, както детективите правят при раззследване на някое престъпление - разкриват отношение към важни човешки проблеми, поради което някои започват да определят Пинтър като ангажиран абсурдист. Появяват се също специалисти, които заявяват, че той е екзистенциалист, който използва техниката на абсурдистите. И те имат основание за това, защото повечето от неговите герои са изправени пред основния екзистенциален проблем - да установят своята идентичност. А в 1978г. излиза традиционната по своите качества пиеса Измяна, в която единственото особено нещо е структурата - действието започва със своя край и се движи назад към началото си. След петнадесет години мълчание, през 1993 г. се появява Лунна светлина.

Скритото насилиe и заплаха винаги са присъствали в пиесите на Харолд Пинтър, но от 1984 г. те придобиват политическа окраска. Така например, Прах при прахта“ (1996 г.) повтаря сюжета на Любовникът (1962 г.), но тук става въпрос не за любовни игри в едно семейство, а за концентрационни лагери. Разбира се, всичко това е имплицитно, ненатрапчиво, подмолно, но определено се усеща.

Основно занимание на автора е сложното взаимодействие между езика като знакова система и реалността, която той трябва (но рядко успява) да отразява. Езикът, като основната за човека знакова система, се използва, по дефиниция, за обозначаване на обекти, ситуации и феномени от действителността. Както е известно обаче, думите невинаги отразяват истинно или директно явленията. Причините са безброй и конкретни за всеки отделен случай. Най-общо обаче може да се каже, че хората лъжат – съзнателно или не. Точно с тези аспекти на общуването между хората посредством езика е концентрирано вниманието на Пинтър. Неговите персонажи, както правят и обикновените хора, непрекъснато лъжат, заблуждават или играят словесни игри. Целите им са различни – да се прикрият, да се конфронтират, да се защитят, да покажат надмощие, да се самоизтъкнат и така нататък. Самите действащи лица манипулират езика и който от тях умее добре да си служи с него, успява да манипулира и околните. Пинтър не е първият в литературата, чийто герои лъжат, но за разлика от Хенри Джеймс, Чехов и Олби, например, в неговите пиеси изобщо липсва момент на откровение. Ние нито за миг не „чуваме“, не долавяме авторовото присъствие, което да ни подскаже кой кога лъже и защо. Именно това прави диалога многозначен и многопластов и фрустрира толкова много зрители по света.

Първи том включва:

• Вместо предговор. Да пишеш със себе си 

Пиесите

• Рожден ден (1958)
• Стаята (1957)
• Кухненският асансьор (1960)
• Лека болка (1959)
• Парникът (1960)
• Портиерът (1960)
• Една нощ навън 
• Вечерно училище (1960)
• Джуджетата (1960)
• Колекцията (1961)
• Любовникът (1963)
• Гости на чай (1965) 

• Бележки