Писма за длъжностите на свещения сан

Книгата изследва основни проблеми на пастирското служение.

Второ осъвременено и преработено издание на излязлата преди повече от един век на руски език книга, преведена на български език в началото на ХХ век от архимандрит Неофит.

През комунистическия режим у нас издаването на богословска литература беше сведено почти до нула. След 1989 г. картината се измени коренно. Сега се издават всякакви книги – православни и особено антиправославни, от наши и повече чужди автори. Може би това е един от белезите на демокрацията.

Интересно е да се отбележи, че между книгите с православно съдържание няма почти нищо в областта на пастирското служение. А мнозина млади богослови, които желаят да се посветят на душепастирска дейност и такива, които вече са се посветили на това богоблагословено дело, искат да знаят повече за пастирските си задължения, за начина на работа с енориашите, за просветната и благотворителната дейност в рамките на повереното им паство, за контактите им с инославни и иноверни и за редица други проблеми от общ и личен характер.

Излязлата преди повече от един век на руски език книга на Александър Стурдза „За длъжностите на свещения сан” и преведена в началото на ХХ век от архим. Неофит на български език отдавна е библиографска рядкост, пък и езикът й е твърде остарял. Но не са остарели в нея основните идеи и концепции, свързани с пастирското служение. А те не остаряват, защото като съдържание са извлечени от Божественото откровение. На свой ред то като Божествено е вечно живо и действено, има думи за вечен живот (срв. Йоан 6:63).

„…При мъглявото и невярно сияние на луната аз погледнах на стоящата отворена на масата ми Библия. Пред моя поглед ярко се представиха думите от Йоановото Окровение: И ни направи пред нашия Бог царе и свещеници (Откр. 5:10). Заедно с туй и душата ми проникна в знаменателното изречение на Тайновидеца. Тези думи се отнасят към всички вярващи, но към мене, който стоя до преддверието на благодатния Сион, те имаха твърде близко отношение. Царе и свещеници – прошепнаха ми устата, едва понятно за сърцето ми. Най-напред царе, после свещеници. Преди всичко аз трябва да владея над себе си; да възцаря в себе си Христа и Неговото царство вътре в себе си да устроя…“