Последният сефарад (Империята 2)

Кара Давуд, османски шпионин в Андалусия, страда за загубата на съпругата си Елиф и докато чака завръщането в родината, е изправен срещу най-трудната задача в живота си...

С краха на ислямската империя единствената пречка пред католическа Европа в Гранада остават сефарадите, т.е., андалуските евреи. Инквизицията гори по хиляди книги на ден и е на прага на най-голямото варварство в историята. Давид Марано, един от стотиците принудени да крият религията си евреи, тайно размножава книги на староеврейски и арабски в стремежа си да съхрани древната андалуска култура. Обаче Инквизицията попада по неговите и на любимата му Естер следи.
Обаче испанският мореплавател Христофор Колумб, благодарение на заграбените от библиотеките карти и екипаж, състоящ се от мюсюлмански и еврейски затворници, е на прага на откритие, което ще промени световната история.
Кара Давуд от години докладва в столицата събитията. Поради това султан Баязид предприема една от най-мащабните спасителни операции в историята. Но пиратите - кръстоносци в Средиземно море и католическите рицари в Испания ще направят мисията невъзможна…
Основните нишки в романа са пълното със загадки минало на Кара Давуд, вътрешната борба на колекционера на книги Сантяго и личностната дилема на младия калиграф Баязид. Други ярки образи в епоса са турските мореплаватели Кемал и Бурак.
Първият роман на Беязът Акман за Завоевателя – „Първият ден на света” – пожъна огромен успех и стана извор на вдъхновение за историците. Вторият роман на младия автор и преподавател по световна литература в САЩ – „Последният сефарад” - е както елегия за Андалусия, така и урок по хуманност, чиято липса се усеща и през ХХІ век.
Подгответе се да разчупите шаблоните и да преживеете едно екшън приключение – като на филм – между Атлантическия океан и Средиземно море.

Авторът започва серията романи Империята след петгодишно проучване на различни източници и документи. Първият роман от пенталогията Първият ден на света, описващ завоюването на Константинопол от Мехмет ІІ, става едно от най-продаваните произведения. Епосът, преведен множество езици, включително и български, се превръща в източник на вдъхновение за историческите разработки в Турция. Вторият роман на Акман, написан след тригодишно проучване – "Последният сефарад", засяга неразработвана досега в турската и световна литература тема. Векове пазената в тайна история за султан Баязид е актуална и в наши дни с истината за близостта между исляма и Запада, за братството между религиите. Написан след проучването на повече от сто местни и чужди източници, романът е както елегия за Андалусия, така и урок по хуманност, чиято липса се усеща дори и през ХХІ век.