Православно нравствено богословие

Курс лекции по християнска етика, който разглежда основни въпроси на църковната нравственост, извън традициите на схоластическия морализъм, характерни за богословието от XVIII-XIX век.

В своята книга „Православно нравствено богословие“ проф. архимандрит Платон (Игуменов) синтезира непреходните положения в традицията на руската богословска мисъл и постиженията на най-изявените православни богослови на нашето време. Като следва автентичното предание на Църквата, авторът успешно съчетава библейския и светоотечески смисъл на основните нравствени категории с най-новите разработки в областта на философията, психологията и етиката. По такъв начин той поставя солидна основа за една задълбочена, строго онтологизирана и последователна концепция, посредством която разкрива дълбокия екзистенциален и персоналистичен характер на християнската нравственост като достоен начин на съществуване. С неповторима лекота и проникновеност авторът разкрива дълбокото съдържание на основните етически категории, като очертава техните библейски, светоотечески, философски и богословски измерения и аспекти. Тези фундаментални въпроси винаги са разположени в контекста на църковната перспектива и дълбоката сотириологическа мотивация, присъщи на православната църковна нравственост.

Жизнеността, яснотата и богословската последователност на цялостното съдържание извират от задълбочения синтез на библейско-светоотеческите аспекти на църковното учение за нравствеността с психологическите и философско-етическите аргументи, приведени от автора. Свободен от схоластическия интелектуализъм и индивидуалистичния морализъм, архим. Платон разкрива тайната на човешката личност, нейното назначение и достойнство в контекста на присъщия за православната християнска антропология и етика персонализъм. Той прави задълбочен анализ на структурата, мястото и ролята на емоционално-потребностната сфера в живота на личността, както и нейното значение в нравствения живот на човека.

Основните етически категории: съвест, дълг, отговорност, възмездие са разгледани в светлината на църковното учение и тяхното дълбоко съдържание е разкрито в контекста на цялостното разбиране за нравственото съзнание на личността. Подчертава се дълбокото екзистенциално и нравствено значение на свободата и се посочват различните аспекти на този основен антропологично-етически въпрос, разбиран в цялостната перспектива на човешкото съществуване.

„...В своето основно и непреходно значение ценността на човешката личност, нравственият смисъл на нейното самоопределение в света и причастността ѝ към висшия и абсолютен живот в Бога са толкова непоклатими, универсални и вечни, че пред тях бледнеят и угасват, като че ли се губят в своите неограничени претенции най-ярките и незаличими впечатления на битието, най-фантастичните човешки постижения, мечти и дръзновения. И нима може да бъде иначе? Нима ценността на човешката личност не превъзхожда ценността на целия свят?… Обаче на фона на цялата екстензивно възприемана и преживявана действителност, нравственото начало в човешката личност, което противостои на тенденцията към инерция и разпад, води живота на личността към формиране в устойчива и ценностна структура. Тази нравствена задача на личността трябва да бъде разбрана като необходима предпоставка за нейното освещаване от Божията благодат и въвеждане в нетлението и вечността.

Само съкровищата на духа, само действията, изграждащи личността, са висша и абсолютна цел, с ориентирането към която човекът встъпва в областта на благодатно преобразеното битие в неговата пълнота, неизчерпаемост и слава. Защото животът не е нито случайна, нито сляпа стихия на установената реалност. Неговият смисъл не е в това, което е достъпно за човешките разбирания и надежди. Животът е безценен и изключителен дар на Божията мъдрост, благост и любов. На този дар преведеният от небитие в битие човек трябва да отговори със своето призвание и отговорност, със своето мирогледно, духовно и нравствено самоопределение, със своето съзерцание, служение и творчество...“