Имаш въпроси? Виж контакти или посети помощ

Категории
0 0.-лв. Поръчай
Обратно към всички
Престъпление и наказание (Запази историята 6)

Престъпление и наказание (Запази историята 6)

Детска литература  / 

Младият, талантлив и умен студент Родион Разколников живее много, много бедно в Санкт Петербург. За да намери спасение, решава да убие старата лихварка, която непрекъснато печели от неговите заложени вещи.

Към пълното описание и видео

Номер на продукт:

BKCH0001343

Наличност:

На склад Може да е при вас на: 10.12

Престъпление и наказание (Запази историята 6)

Ключови характеристики

  • Корица: Мека
  • Брой страници: 80
  • Общи: Преводна литература
  • Препоръчано: Аз чета
  • Година: 2014
  • Издание: Адаптирано, Илюстровано
  • Баркод: 9789542814962
  • ISBN: 9789542814962
  • Жанрове: Класически романи
  • Препоръчана възраст: 9-12 години

Младият, талантлив и умен студент Родион Разколников живее много, много бедно в Санкт Петербург. За да намери спасение, решава да убие старата лихварка, която непрекъснато печели от неговите заложени вещи. Възнамерява да помогне с нейните богатства не само на себе си, но и на семейството си и да стори колкото се може повече добрини. Планът обаче се обърква. Налага се да отнеме живота и на невинната и добра Лизавета. Двойното убийство предизвиква още по-големи душевни мъки и страдания у младежа отпреди. Как ще се избави от теглото на тази своя постъпка и ще понесе ли наказанието си? Ще успее ли любовта на приятелката му Соня да му даде спасение и да го превърне в нов човек?

Откъс от Престъпление и наказание

Това е една зловеща и тъжна история, но която накрая дава и надежда. Написана е от гениалния руски писател Фьодор Достоевски и в нея се разказва за едно чудовищно престъпление, извършено от даровит младеж. Първоначално младежът отказва да признае злодеянието си, оправдава го. Но постепенно, с голямо страдание, осъзнава колко ужасно е извършеното престъпление и въпреки че никой няма конкретни доказателства срещу него, той се предава на полицията, за да получи наказанието, което заслужава.

Преди повече от сто и петдесет години в руския град Санкт Петербург живеел Родион Разколников – един красив, умен и брилянтен, но за съжаление изпаднал в бедност студент. Обитавал под наем една малка, много тясна, като ковчег, стаичка, носел изхабени и целите в кръпки дрехи и от време на време с големи мъки събирал по някоя стотинка, за да преживява.
Тъй като бил много честолюбив, нищетата му го правела тъжен и депресиран и колкото потъжен и депресиран бил, толкова повече положението се влошавало. Престанал да посещава университета, да дава частни уроци, за да изкарва прехраната си, да се вижда с приятели; и тъй като не бил плащал наема от много месеци, се страхувал дори да излезе от дупката си, за да не срещне хазяйката.
Майка му и красивата му сестра Дуня живеели в бедност в един далечен град. За да се издържа, Дуня била приела да работи при някаква изтънчена госпожа като камериерка и бавачка. За съжаление обаче не могла да се задържи дълго, тъй като съпругът на госпожата, някакъв си развратник на име Свидригайлов, непрекъснато флиртувал с нея, опитвал се да я подведе да предаде доверието на господарката на дома и да стане негова любовница.
За да се издържа и да утолява глада си, Разколников залагал малкото вещи, останали от наследството на неговия баща – златен часовник, медальон, сребърна верижка и други подобни дребни предмети.
Носел ги в дома на някаква възрастна жена – стисната и зла лихварка, на която бедните предавали ценните си вещи в замяна на някоя и друга рубла. Ако след известно време не върнели заема, алчната и злонравна старица продавала вещите и задържала печалбата за себе си.
В жилището на тази вещица живеела и доведената ѝ сестра Лизавета, която старицата не обичала и понякога я биела. Лизавета била малко странна и простодушна девойка. За разлика от сестра си, тя била вежлива и хората я обичали. Тъй като старата била голяма скъперница и с мъка ѝ отпускала по малко пари, Лизавета припечелвала допълнително, като кърпела дрехите на съседи и познати.
Освен това било всеизвестно, че старицата вече била написала завещание, в което оставяла всичко на Църквата, а на по-малката си сестра – нищо.
Разколников, подобно на много други хора, мразел и презирал старицата. Наричал я „въшка кръвопийца“ и когато ходел в жилището ѝ, на четвъртия етаж в една стара къща, недалеч от дома му, бил връхлитан от мрачни и недобросърдечни мисли. Смятал тази отвратителна бабичка за скъперница, която причинявала на хората единствено зло, и от сърце се молел тя да умре.
Мисълта за смъртта на старицата го занимавала много. Фантазирал си, че някой ден някой ще я убие и ще я ограби и че може би този някой ще е самият той. Макар мисълта за това да го плашела и ужасявала, започнал да се уверява, че има право да го стори. Големите богатства на старицата, на които даже и сестра ѝ нямало да се наслаждава, щели да бъдат от голяма полза за един даровит и с добри перспективи младеж като него, да му дадат възможност да помогне на другите, най-вече на майка си и на сестра си.
Знаел, че с тези пари може да довърши обучението си и да направи добро на този свят. Така че според неговата представа убийството на старата можело да бъде благодат за много хора.
Докато му се въртели тези мисли, Разколников получил писмо от майка си, която му казвала, че сестра му Дуня напуснала работата си, за да се избави от тормоза на господаря си и е решила да се омъжи за невзрачен и стиснат човек, когото не обича. Така че съпружеският живот, който се очертава пред нея, не е особено приятен и със сигурност нещастен. Разколников осъзнал, че обичната му Дуня е на път да се омъжи за този човек, за да помогне на него – брат ѝ, да завърши обучението си. Тогава решава да не ѝ позволява да се самопожертва и мисълта да убие старата лихварка, за да спаси себе си и семейството си, става все по-натрапчива.
И става още по-обсебваща, когато в някаква гостилница Разколников чува случайно разговора между двама младежи, седнали на съседна маса.
Младежите говорят за старата лихварка, разказват колко е злонравна и жестока, как тормози сестра си Лизавета и колко е жалко, че на света съществува подобно същество. И ето че когато излиза на улицата, Разколников се натъква именно на Лизавета, улисана в разговор с някакъв господин. Мъжът я кани да отиде в дома му на следващия ден в седем часа вечерта, за да закърпи няколко ризи и Разколников разбира, че на следващия ден по същото време старицата ще бъде сама. Възможността да я убие става реална!
Докато все още се шляе из града, Разколников се заговаря с някакъв пиян чиновник на име Мармеладов, който му разказва как порокът с пиенето е съсипал семейството му, докарал го до просешка тояга и принудил дъщеря му Соня – деликатна и с благородна душа девойка, – да избере една, меко казано, непочтена професия, за да спаси любимите си хора от глад. Мармеладов се страхува да се прибере вкъщи, би предпочел да спи на улицата. Но Разколников, разчувстван, предлага да го изпрати и дори му дава последните си пари, получени от старата лихварка, за залога, който ѝ бил занесъл. Помислете само – този беден студент и бъдещ убиец е способен да постъпи великодушно към чуждата нищета!
Накрая, объркан и потиснат от всички тези събития, Разколников се връща в малката си и жалка дупка и решава да убие старицата.

Ревю от Аз чета

Аз чета

В около 50 страници Аврам Йехошуа преразказва толкова умело едно от най-известните произведения на Фьодор Достоевски, че дори ти се приисква да прочетеш оригинала отново, за да сравниш дума по дума дали не е спестил нещо на младите читатели. Разказът е прям, а основно предимство в него са разясненията от страна на автора за подбудите на главния герой да извърши едно или друго; за силата на разкаянието, любовта, прошката. Книгата е чудесен прочит на „Престъпление и наказание“ и първоначалните ми опасения, че ще бъде абсолютно неадекватна за детската аудитория, не се оправдаха. За да бъде още по вълнуващо потапянето в света на Достоевски допринасят и илюстрациите на Соня Бугаева, превръщащи книгата в чудесен вариант за изучаване на руската литература не само от филолозите, а и от онези, които искат да имат познания, но нямат търпението да четат оригиналните творби.

В края на книгата авторът споделя откровено защо е избрал да преразкаже точно„Престъпление и наказание“. Разяснението за поредицата „Запази историята“ нашколата за творческо писане „Холдън“ пък разкрива гениалния замисъл на създателите му да спасят емблематични литературни творби от забрава чрез пренаписването им на разбираем за децата език. 

Прочети цялото ревю тук

Ревюта на наши потребители за Престъпление и наказание (Запази историята 6)

* За да напишеш ревю е необходимо да си регистриран