Пълно описание на продукта
В сборника си с разкази „Прочетено в очите ти“ Йовица Ачин разширява границите на европейските разказвачески традиции, въвежда ни в теми, познати от творчеството на Кафка, където гротеската и абсурдът прикриват стъписването на съвременния човек пред неизвестността на смъртта, от която единствено спасение е фантазията. Авторът настоява за ролята на преписвач, копиращ петната, следите от реалния живот, както и белезите по тялото на самия творец, изложил се смело на житейските предизвикателства и поражения, но и на риска да остане неразбран, осмян, обруган от читателя - свидетел на неговите експерименти. В тази смелост се крие прелестта и прелъстителна сила на книгата, която освен всичко друго е и игра на съблазняване, в която писателят не се бои да заложи себе си. Ачин е най-автентичният мистификатор в съвременната сръбска проза. В неговото постмодернистично виждане автор и читател често си разменят местата, за да споделят една действителност на границата между живота и кошмара, моделирана от религиозни, философски, литературни и паралитературни проблеми.
Йовица Ачин (р. 1946, Зренянин) е литературен критик, преводач, есеист и разказвач. Склонен към експериментиране и смесване на литературните жанрове, в неговата творческа интерпретация литературата е синтетично състояние на духа, което абсорбира в себе си всички изкуства и форми на говорене. Своето пристрастие към френската и най-вече немската литература и философия показва чрез преводите си на Ницше, Фройд, Хьолдерлин, Бенджамин и Бубер. Плод на интереса му към темата за лагерите са два броя на сп. „Дело” и „Поле”, антологията на Солженицин „Архипелаг Гулаг”, както и книгата му „Гадаене по пепел” (1993). За критическите и литературните му занимания свидетелстват книгите „Политиката на паяка” (1978), „Поетика на лудостта” (1986), „Поетика на лъжата” (1991), „Пеперуден съновник” (1993), „Извънземни явления” (1999), както и последните му творби „Еротичен речник на сръбския език” (2003) „Дневник на прогонената душа” (2005) и „Прочетено в очите ти” (2006, Виталова награда за книга на годината).
Това е като парола, която мигом разтваря дверите на копнежа. Щом я чуе, коленете й се разтреперват, очите й засияват нежно, устните й инстинктивно се разтварят лекичко и я обзема романтично чувство, копнение, шемет, бушуваща до изнемога страст, устата й се напълва със слюнка, бълбука и от нея като мехури изплуват думите: „Да, моята е чиста като слънце. И ухае.”
Ето, такива са най-страхотните жени, чисти слънца на нашия небосклон, чисти сълзи в очите ни и под бельото, с други думи, зли кучки от кучешка утроба.
Та изводът ми е следният: такива са жените, размишлявам като някой опитен философ, винаги по-добри от най-добрите мъже и от най-добрите истории, все едно истински или измислени, защото най-добрите разкази унищожават еднакво и истината, и лъжата. По това приличат на жените, с които винаги си струва да си приятел и в любовта. Когато са неустоими, прощаваме им – и на жените, и на разказите. Но да си кажем честно, всеки има право на собствен извод, на своя отрова, на сълза или слънце. И на своя искреност.
Йовица Ачин (р. 1946, Зренянин) е литературен критик, преводач, есеист и разказвач. Склонен към експериментиране и смесване на литературните жанрове, в неговата творческа интерпретация литературата е синтетично състояние на духа, което абсорбира в себе си всички изкуства и форми на говорене. Своето пристрастие към френската и най-вече немската литература и философия показва чрез преводите си на Ницше, Фройд, Хьолдерлин, Бенджамин и Бубер. Плод на интереса му към темата за лагерите са два броя на сп. „Дело” и „Поле”, антологията на Солженицин „Архипелаг Гулаг”, както и книгата му „Гадаене по пепел” (1993). За критическите и литературните му занимания свидетелстват книгите „Политиката на паяка” (1978), „Поетика на лудостта” (1986), „Поетика на лъжата” (1991), „Пеперуден съновник” (1993), „Извънземни явления” (1999), както и последните му творби „Еротичен речник на сръбския език” (2003) „Дневник на прогонената душа” (2005) и „Прочетено в очите ти” (2006, Виталова награда за книга на годината).
Това е като парола, която мигом разтваря дверите на копнежа. Щом я чуе, коленете й се разтреперват, очите й засияват нежно, устните й инстинктивно се разтварят лекичко и я обзема романтично чувство, копнение, шемет, бушуваща до изнемога страст, устата й се напълва със слюнка, бълбука и от нея като мехури изплуват думите: „Да, моята е чиста като слънце. И ухае.”
Ето, такива са най-страхотните жени, чисти слънца на нашия небосклон, чисти сълзи в очите ни и под бельото, с други думи, зли кучки от кучешка утроба.
Та изводът ми е следният: такива са жените, размишлявам като някой опитен философ, винаги по-добри от най-добрите мъже и от най-добрите истории, все едно истински или измислени, защото най-добрите разкази унищожават еднакво и истината, и лъжата. По това приличат на жените, с които винаги си струва да си приятел и в любовта. Когато са неустоими, прощаваме им – и на жените, и на разказите. Но да си кажем честно, всеки има право на собствен извод, на своя отрова, на сълза или слънце. И на своя искреност.
Всички характеристики
| Категории | Книжарница Книги Друга проза |
|---|---|
| Автор | Йовица Ачин |
| Издателство | Ерго |
| Година | 2012 |
| Издание | Мека корица |
| Брой страници | 212 |
| Вид продукт | Разкази |
| Жанрове | Сборници |
| Колекция | Модерна европейска проза (Ерго) |
| Език | Български |
|---|---|
| Националност | Сръбска |
| Преводач | Русанка Ляпова |
| Размер на продукта | 14 x 21 cm |
| Баркод | 9789548689335 |
| ISBN | 9789548689335 |
| Промоции | Световен ден на книгата |
| Размер на опаковката | 20 x 1.5 x 13.5 cm |
| Тегло | 0.23 kg |
Издателство за българска и преводна художествена литература и публицистика, основано през 2002 г. Сред авторите ни са както антични писатели и класици като Плутарх, Еврипид, Марсел Пруст, Райнер Мария Рилке, Максим Горки, Стефан Цвайг, Арсений Тарковски, Осип Манделщам, така и съвременни автори като Даниела Фишерова, Дулсе Мария Кардозо, Палми Ранчев, Радослав Петкович, Гергана Пожарски, Еманюел Пагано, Ина Вълчанова, Бранимир Събев. Предизвикателство за нас е да удовлетворим читателския вкус чрез квинтесенцията на родната и европейската литература.
За книгите с любов! е нашият девиз.
Ревюта
Добави ревю
Най-популярни в същата категория
