Пъзел Ravensburger от 300 части - Херувими, Рафаело Санцио

Рафаело Санцио (Raffaello Sanzio) 

Рафаел или Рафаело Санцио е велик италиански живописец, график, архитект и поет, който е наречен от Джорджо Вазари (биограф на художниците от XVI в.) “Принцът на художниците”. 

Рафаело е роден през 1483 г. в Урбино и много рано губи родителите си. Баща му бил художник, затова първите опити на Рафаел с четката и молива са в неговото ателие. Най-ранната фреска на художника е “Мадоната с Младенеца”, която и до днес се намира в дома-музей на художника. През 1501 г. той постъпва като ученик при Пиетро Перуджино, което обяснява и факта, че ранния му стил е като този на неговия учител. През 1502 г. се появява първата му мадона – “Мадона Солли”. Божията майка ще присъства в творчеството на Рафаел до края на дните му. Около 1504 година се появяват и първите картини на художника, които не са на религиозна тематика – “Сънят на рицаря” и “Трите грации”. Постепенно той си изгражда собствен стил и на бял свят се раждат първите му шедьоври – “Короноването на Мария” и “Венчаването на Дева Мария с Йосиф”. 

В края на 1504 г. Рафаело заминава за Флоренция, където се запознава с Леонардо да Винчи, Микеланджело, Бартоломео дела Порта и др. флорентински майстори. Тяхното изкуство оказва благотворно влияние върху художника, който прилага някои от техниките им в своите картини. 

Първата му поръчка е портрет на госпожа Дони, който е силно повлиян от Джокондата. Образите на светци не спират да бъдат желани от флорентинските благородници и Рафаело не спира да изпълнява такива поръчки. Именно във Флоренция той рисува около 20 Мадони. Те всичките са с различен характер, но майчинското чувство и добротата струят от всяка маска на художника. 

През втората половина на 1508 г. Рафаел пристига в Рим, където остава до края на дните си. Там той се превръща в официален художник на папския двор и получава поръчка да направи стенописите в няколко папски кабинета. За Stanza della Segnatura, където се подписват папските укази, той прави няколко фрески, отразяващи четирите вида интелектуална дейност на човека – богословие, юриспруденция, поезия и философия – “Диспут”, “Мъдрост, умереност и сила”, “Парнас” и “Афинската школа”. 

В периода 1513-1516 г. Рафаел работи по сюжети от Библията, предназначени за шпалир в Сикстинската капела. След смъртта а Браманте през 1514 г. художникът става главен архитект на строящата се тогава катедрала Свети Петър. 

На следващата година е повишен в длъжност главен пазител на древните традиции. “Преждевременната смърт на Рафаел на 37 години, пише Вазари, потапя в скръб целия папски съд.” Самият Папа “плаче горчиво при вестта за смъртта на художника, защото има намерението да го направи кардинал”.