Разкази. Наталия Мешчанинова

|

SKU: BKBK0011110N

Моля, обърнете внимание, че този продукт е с ограничена наличност в нашия склад или при доставчик. Възможно е към момента на завършване на поръчката същият вече да е изчерпан. В случай на изчерпана наличност ще се свържем с Вас. На склад - Ограничена наличност

Може да е при вас:


Експресна доставка на 01.04.20249.99лв.

Стандартна доставка от 30.03.2024 до 03.04.20240.00лв.

* Датата на доставка е ориентировъчна и зависи от населеното място и от избраната куриерска фирма. Точната дата, на която продуктът ще е при теб, както и финалната цена на доставка можеш да разбереш при завършване на поръчката.

"Разкази" от Наталия Мешчанинова - 124 страници сурова проза, която успява да бръкне във всички наши рани – дори и в онези, които сме смятали за отдавна зараснали. Дори и в онези, които не сме подозирали, че имаме.


Виж повече за продукта
16,00 лв.
Ценова защита

Ако закупитe продукт oт caйтa ни и oткриeтe, чe заплатената от Вас сума е станала по-ниска в paмкитe нa 7 дни, ниe щe дoбaвим paзликата катo парична стойност във вaшия профил нeзaбaвнo.
Зa цeлтa e нyжнo дa се oбъpнeтe към дeнoнoщнaтa ни клиeнтска пoддpъжка.

Купи
Име:
Разкази. Наталия Мешчанинова
Големина на книгата:
124Pages
ISBN-13:
9786191866687
Издателство
Жанет 45
Език:
Български
Жанр:
Съвременни
Разкази. Наталия Мешчанинова
Цена:
16,00 лв.

Колекция Отвъд (Жанет 45)

Пълно описание на продукта

"Разкази" от Наталия Мешчанинова - Една от най-потресаващите книги, които съм чел."

124 страници сурова проза, която успява да бръкне във всички наши рани – дори и в онези, които сме смятали за отдавна зараснали. Дори и в онези, които не сме подозирали, че имаме.

В превод на Нева Мичева, с оформление от Люба Халева. Номер 50 в поредица "Отвъд".

Откъс

"Мамо, хайде да се преместим в друг град, а? Хайде в Абрау-Дюрсо? Във Вѝселки? На гъза на географията, мамо! Да, да, ще се преместим, разсеяно отвръщаше мама, то ние нали и на Камчатка искахме да ходим!

Майко, сериозно ти говоря! Не мога да живея тук! Аха, да! В някакъв момент задължително ще се преместим!

Сега, мамо, сега!

Но тя така и никъде не се премести.

Налагаше се някак да оцелея тук. Налагаше се аз самата да стана лоша компания.

Защото добри компании в нашето градче нямаше, а и нямаше откъде да се вземат. Всички компании бяха лоши – лоши, отвратителни и много опасни.

Опасни игри в защитния горски пояс покрай жп линията. Какво ли не ставаше само в тая горичка, пълна със славееви трели и акациеви цъфтежи.

На пет години: момиченцата се завързват за дърво и се шляпат с коприва, докато не се скъсат от рев, докато не почервенеят целите им тела. После се налага да лъжеш майка си, че си паднала в копривата случайно.

На десет: лягаш на траверсите и чакаш между релсите наближаващия влак, който трябва да мине над теб, без да се посереш. Групово принудихме едно момче да легне така и то легна. После майка му го откара в големия град, за да живее при баба си, завинаги.

Повече не го видяхме. Явно все пак се беше посрало и не го биваше да лъже. Заслужаваше презрение и вечна забрава.

Аз лично се мъчех да не си го спомням от срам, но посраното момче не ми даваше мира. Щеше ми се да получа писмо от него. Щеше ми се вътре да пише например: „Не съм се посирал, живея с баба, понеже тя е на смъртния си одър и някой трябва да се грижи за нея. След като легнах под влака, проумях много неща и възмъжах. Поздрави на тайфата...“, и така нататък.

Само дето на момчето, разбира се, не му беше до писма. А при баба му го пратиха, за да е по-далече от лошата компания. Аз с точно такава баба не разполагах.

На теория имах една, но нямаше как да ме пратят при нея – тя смяташе, че ям като разпрана, а и внуците по принцип ѝ бъркаха в здравето.

Изобщо – да търсиш закрила от възрастните, беше умряла работа. Пък и никак не биваше да им се вярва.

Аз доста се опарих в този смисъл. Веднъж се измъкнах от занималнята след училище и взех да се шматкам из градчето, за да си убия времето. Мама беше на работа, ключ от нас нямах. На обяд ме нахрани една съседка.

Тъкмо се подмотквах около магазина, когато към мен се приближи непознат чичко на колело. Не го бях виждала преди. Един симпатичен. Каза, че е приятел на татко.

Татко вече от две години си имаше ново семейство, та не знаех кои са му приятелите. И спокойно можех да допусна, че ей на – сред тях има и такъв симпатяга на колело. Покани ме на едно кръгче. Повози ме из градчето, след което каза: „Хайде в горичката“.

Топло беше, април или дори май, жепейската горичка вече се беше раззеленила и ухаеше. Влязохме в нея като в приказка – тревата беше висока и гъста. Татковият приятел ме свали от колелото и също тръгна пеш.

„Я да полегнем“, предложи и легна в тревата. Аз също легнах в тревата. А той вика: „Знаеш ли какво? Най-хубаво се лежи на голо“.

В това не бях убедена, понеже вече се бях търкаляла гола в тревата и после три дни всичко ме сърбя. Но приятелят на татко беше убеден и почна да си сваля панталона.

За мой късмет, той никога не беше стъпвал в жепейската горичка и нямаше представа, че през нея постоянно минават пътниците от влака. Тя цялата е прорязана от пътечки, които приятелят на татко не забеляза заради високата трева. Тъкмо си събу панталона, по пътечките тръгнаха хора – появиха се тихо и ненадейно. Приятелят на татко трескаво се заоправя.

А после стана тя каквато стана – по пътечката се зададе една даскалка от занималнята, току-що слязла от влака. Видя как аз лежа, а приятелят на татко с неестествена усмивка си закопчава колана. И каза: „Такаааааа...“.

Когато тя произнасяше въпросното „такааа“, аз си глътвах граматиката. Татковият приятел също си глътна граматиката. А тя каза: „Я да видим! Кой сте вие?“. Той изломоти, че бил приятел на баща ми.

„Припомнете ми: как му беше името?“ – попита даскалката. Той отговори: „Николай... Петрович?“. „Да, ама не! – триумфално заяви тя. – Името му е Виктор Фьодорович.“ А аз погледнах татковия приятел с презрение и поклатих глава. „Ех бее – помислих си. – Ех. А как хубаво можехме да си дружим!“

Взеха да се разправят и тя искаше да вика милицията, но тогава нали нямаше мобилки, щеше да се наложи да бием път до първия уличен телефон. А татковият лъжеприятел отказваше да бие път докъдето и да било. Припираха се още пет минути и приятелят на татко духна.

Даскалката насочи вниманието си към мен. Поведе ме към къщи и по пътя ми крещя с цяло гърло, а като видя майка ми в магазина, се разкрещя още по-кански и ѝ описа в най-черни краски как съм лежала с приятеля на татко.

Предателка, помислих си аз. Гадина подла. Тя не разбира, няма мозък! Не загрява, че за майка е вредно да се вълнува, че втори инфаркт няма да преживее!

Майка ме прибра у нас и от безсилие ме напердаши с въженцето ми за скачане.

Тогава болезнено ясно проумях, че с възрастните не бива и да се дружи."

Всички характеристики

Категории Книжарница
Книги
Друга проза
Автор Наталия Мешчанинова
Издателство Жанет 45
Година 2021
Издание Мека корица
Брой страници 124
Вид продукт Разкази
Жанрове Съвременни
Колекция Отвъд (Жанет 45)
Език Български
Националност Руска
Преводач Нева Мичева
Тегло 0.2 kg
Размер на продукта 13 x 20 x 2 cm
Баркод 9786191866687
ISBN 9786191866687
Размер на опаковката 13 x 20 x 2 cm
Жанет 45

„Жанет 45“ е едно от водещите издателства за българска литература, започнало с публикуване на книги основно от български автори. „Жанет 45“ се утвърди и като едно от интересните издателства за преводна литература със своите реномирани поредици „Отвъд“, „Кратки разкази завинаги“, „Шеста кохорта“. Изданията, които то публикува вече повече от 25 години (над 1200 на брой), са съвременни по дух, изненадващи и атрактивни като визия, безкомпромисно качествени като полиграфическа реализация. Неслучайно те са постоянни лауреати в най-престижните национални литературни конкурси.

Виж продуктите

 

Ревюта

Добави ревю
Имаш мнение за този продукт? Добави ревю

Сортирай по:

Филтрирай:

Ж

прекрасен разказ

за ужасни неща

Намираш ли това ревю за полезно?  |  
Най-популярни в същата категория
Изпрати ни запитване:
Лизингов калкулатор
Задължителни условия за кандидатстване за кредит:
  • Навършени 18 години
  • Трудов договор c пo-виcoĸ oт минимaлния дoxoд
  • Минимална сума за кандидатстване към ПБ Лични Финанси е 50.00лв с ДДС
  • Минимална сума за кандидатстване към UniCredit е 150.00лв с ДДС
  • Минимална сума за кандидатстване към банка ДСК е 150.00лв с ДДС
  • Виж тук подробна информация за стоков кредит
Легенда:

ГЛП - Годишен лихвен процент или още ефективен лихвен процент е цената, която кредитополучателят заплаща за използването на определена парична сума (капитал) за период от 1 година.

ГПР - Годишен процент на разходите е показател, изразяващ реалната цена на кредита, включваща всички дължими лихви, такси и комисионни от кредитодателя, представен като процент от сумата на кредита за период от 1 година.