Разширяването на света. Изследвания в чест на професор Богдан Богданов

„Личната каризма идва толкова отвътре, от това, което човек има в себе си, колкото и отвън, от оплетената среда на колективностите и външното слово. Харизмата е деликатна среща на много вътре и много вън, която наистина прави един човек да свети като че ли със собствена светлина. Да, но тя се дължи и на това, че някакви други, повярвали в нея, я виждат.“ 

проф. Богдан Богданов

Сборникът „Разширяване на света“ представя изследвания 45 автори от различни университети и изследователски институции в чест на проф. Богдан Богданов. Текстовете са представени в три раздела:  

• „Говорене и живеене“, 
• „Литература и история на културата“, 
• „Университет и общество“.

По-голямата част от текстовете са свързани с теорията на разбирането, която Богдан Богданов представя в своите книги, с неговите модели за интерпретация, с изследванията върху античната литература – които са знакови чрез книгите „От Омид до Еврипид“, „Омировият епос“, „Старогръцката литература“, „История на старогръцката култура“, „Разказ, време и реалност в старогръцката литература“, „Текст, говорене и разбиране“.

Третата част в сборника, посветена на университета, представя юбиляря и чрез неговата мениджърска дейност като основател и президент на Нов български университет.

Съставители и автори на предговора на изданието са Веселина Василева и Георги Гочев, сред авторите в изданието са ректорът на Нов български университет доц. Пламен Бочков, ректорът Софийския университет на проф. Анастас Герджиков, писателите Георги Господинов и Яна Букова, изследователят на Платон от Барселонския университет проф. Грегорио Лури,  проф. Жил Руе от Университета Версай, преводачът на Херодот проф. Петър Димитров, изследователят на Цветан Тодоров и професор по стара френска литература Стоян Атанасов, двама от българските министри на образованието – социологът проф. Георги Фотев и египтологът проф. Сергей Игнатов, интелектуалци и университетски преподаватели като Пепка Бояджиева, Филип Димитров, Евгений Дайнов, Николай Аретов, Марин Бодаков, Иван Маразов, Ивайло Знеполски, Георг Краев. Интерес в сборника представляват текстовете на пряко свързаните в своята работа ученици на проф. Богдан Богданов, които преподават в различни университети.

В сборника е публикувана пълна библиография на Богдан Богданов, която включва 326 заглавия.

Когато в края на 80-те години на миналия век комунизмът рухна, България се намери свободна, но и като човек, току-що излязъл от половинвековен престой в затвора – объркана и с трудности да се адаптира към променения живот. Ако не с друго, комунистическата идеология беше снабдявала българина с готова версия за смисъла на света. Сега всичко това го нямаше, но светът беше тук, по-голям и достъпен отпреди, чакащ да бъде разбран. Кризата, която настъпи веднага след краха на комунизма, беше не само на пари и стоки, но още повече на обяснения за света. Затова и мнозина бързо изпитаха носталгия към предишния, като че ли по-малко широк и по-уреден свят.

Между хората, които не само ни помогнаха да се адаптираме към условията на новия свят, но и разшириха светогледа ни, несъмнено е и Богдан Богданов.

Сред институционалните му дела на първо място, това е създаденият през 1991 г. Нов български университет, който днес е от най-модерните и развит университети в Югоизточна Европа. На второ място, това е фондация „Отворено общество“, създадена през 1990 г., подпомогнала стотици проекти в областта на образованието и обществената среда. На трето място, това е мисията му като посланик в Гърция в периода 1991-1993 г., допринесла за възстановяването на отношенията между съседните държави, врагове по време на Студената война. За последното Богдан Богданов е удостоен през 1993 г. с Големия кръст на ордена на Феникса – държавен медал на Република Гърция, присъждан за редки заслуги към културата на страната.

Другото, с което Богдан Богданов разшири светогледа на българското общество, е неговата преподавателска и преводаческа дейност.