Роботите на Зората. Аз, Роботът (Роботите 2)

Поредицата “Роботите” е съставена от романи и разкази с главни герои позитронните роботи. Макар и почти съвършени човешки творения, те се подчиняват на Трите закона на роботиката, които не им позволяват да се обърнат срещу своите създатели. Общото във всички романи и разкази от цикъла е темата за морала в общуването между хората и роботите.

В първите четири романа “Стоманените пещери”, “Голото слънце”, “Роботите на Зората” и “Роботите и Империята” детектив Илайджа Байли и неговият партньор Р. (робот) Данийл Оливо разследват конфликтите между космолитите – потомците на хората, заселили се на други планети – и обитателите на свръхнаселената Земя.

Този том съдържа „Роботите на Зората” и пълния цикъл разкази „Аз, Роботът”, който е оформен като интервю с най-добрата робопсихоложка, и разкрива необятността на моралните дилеми, пред които е изправен всеки ум – човешки или позитронен.

РОБОТИТЕ НА ЗОРАТА

След успеха в разследването на едно невъзможно убийство на загадъчната Солария детективът Илайджа Бейли се е сдобил с междузвездна слава и е решен на немислима дързост – да излезе под открито небе и да изведе земляните от техните стоманени пещери.

Но в идеалния космолитски свят, наречен Аврора, се случва нещо, с което единствено детектив Бейли може да се справи. Той трябва да разследва убийство на хуманоиден робот – сериозно престъпление в най-високоразвитото общество от Външните светове.

Тази поредна невъзможна задача отново ще срещне Бейли с верния Р. Данийл и ще го накара да открие, че в едно съвършено общество има твърде много несъвършенства.

АЗ, РОБОТЪТ

„Аз, роботът“ връща читателя на Земята, във времето, когато са създадени първите позитронни роботи. Оформен като интервю със Сюзън Келвин, най-добрата робопсихоложка на всички времена, този сборник разкрива необятността на моралните дилеми, пред които е изправен всеки ум – човешки или позитронен. Подчиняващи се на Трите закона, роботите взаимодействат с хората в свят, движен не само от целесъобразността, но и от сили, неподвластни на логиката, като гнева, състраданието и любовта.

Ревю от Книголандия

 Но същинската стойност на този том е във втората му част – там, където са разказите от цикъла “Аз, роботът” и двете допълнения от “Още за роботите”. Тук лентата е превъртяна назад, позитронните роботи са още непознати и несъвършени – и обследването им е обект на най-различни сюжети/приключения. Началото поставя чаровен разказ за момиченце и нейния обичан робот, сетне се зареждат истории за внедряването им в индустрията вън от Земята, сблъсъка с религиозна вяра (и позитронният мозък е създаден несъвършен по образ и подобие на човешкия) в роботите, за появата на лъжата редом с телепатията, порива към свобода, и най-сетне – моментът, в който пробивите и напредъкът стават зависими от нечовешката им логика и изчислителна мощ…

Виж цялото ревю.

Ревю от Аз чета

„Роботите на зората” започва две години след събитията в „Голото слънце”. Илайджа Бейли отново е избран да разплете мистерията около едно убийство, но на… робот. За целта е изпратен на планетата Аврора – най-стария и влиятелен от външните светове, на който е извършено престъплението. Там Бейли се среща с познатите от предишните ни романи, герои, р. Данийл Оливо, Гладиа, Хан Фастълф, но и с един нов робот, който ще има особено значение за развитието на историята. В разгадаването на престъплението е заложена не само репутацията на Бейли, но и бъдещето на земляните, които искат да напуснат стоманените си градове и да колонизират ненаселените светове от галактиката. На фона на сложната политическа обстановка и трудностите при разследването, разцъфтява забранената любов между Илайджа и Гладиа.

Тук за първи път се споменава прословутата психоистория, която ще даде началото на събитията от романите за Фондацията. Само че тя е все още идея в главата на Хан Фастълф, който изпреварва във вижданията си своето време.

След „Роботите на зората” би следвало логически и хронологически книгата да бъде завършена с романа „Роботите и империята”, чието действие се развива 200 години по- късно, дава отговор на много въпроси, включително как е възникнала империята и защо в нея няма роботи, но вместо това издателство Бард са включили цикъла разкази „Аз, роботът”, който ни връща отново на Земята във времето преди завладяването на нови светове от хората и началото на изобретяването на роботите. Главен герой е Сюзан Келвин, изключителен робопсихолог, който успява да разплете и най-загадъчните случаи при странни прояви на поведение от роботите. Предполагам решението на Бард да включи именно тези разкази е заради споменаването на Сюзан Келвин и някои от най-интересните й случаи в „Роботите на зората”, където името й вече е станало легенда на външните светове, а на земята е потънало в забрава.

Виж още