Пълно описание на продукта
КРАТКО ПРЕДИСЛОВИЕ
НАУЧЕН ТРАКТАТ ИЛИ ПОЕМА
Оттук нататък, читателю мой, трябва да внимаваме – навлизаме в опасна зона.
Древната ни история е обвита в мъглата на митовете – може да ги доизмисляш, може да ги доукрасяваш; възрожденците ни са обрамчени с ореоли – може да ги лъскаш възторжено или да ги човъркаш дребнаво; оттук нататък няма митове, няма ореоли, личностите са почти живи, ей ги нà – само на крачка пред нас, само век е минал…
Рискованото ми начинание – да напиша сам цялата история на България – стана съвсем рисковано, защото ако древната ни и възрожденска история е била пренаписвана и нагаждана всеки път към интересите на властващата политическа сила – то какво да кажа за историята ни след Освобождението от турско робство?
Тази история е била пренаписвана и нагаждана несравнимо по-грубо, защото е пролог към времето, когато през втората половина на ХХ век в България властваше една партия и като всяка тоталитарна партия тя обявяваше не само настоящата, но и предшестващата епоха за своя история: историята на Българската комунистическата партия се представяше за история на България.
Вършено е това без никаква милост към фактите: сложните ни отношения с царска Русия и СССР, тълкуванията на различните събития, преценката на личностите – всичко е така изопачено, така фалшифицирано, така уйдурдисано – че за да се ориентираш що-годе ред мистификациите, често се налага да четеш тази история наопаки: ако се говори за диктатура – значи става дума за демокрация, ако пише терор – чети свобода, слава ли пише – чети позор, позор значи слава, предател значи герой, герой значи убиец, победата е погром, погромът – победа и т.н.
Така се стигна до обратната крайност, до обратно извращаване на историческите факти, стигна се до оглупяване от омраза.
Старах се да бъда обективен, да възстановя истината, но тъй като и на мен пристрастията не са ми чужди – въпреки юздите на мозъка, твърде вероятно е и аз да съм препуснал някъде в погрешна посока и сигурно ще разочаровам много от читателите си, други ще ядосам или ще ги разгневя, но дано причината за това да са моите грешки, а не назубрените „единствено правилни“ идеи и схващания, с които е натъпкано зомбираното ни съзнание през втората половина на ХХ век…
За разлика от първите два тома, където в предговорите изреждах всичките си използвани източници и имената на авторите, тук няма да го направя, защото източниците сега са толкова много, че за да ги изредя, ще ми трябват много страници – а и без тях, читателю мой, книгата в ръцете ти е доста дебела.
Накрая искам отново да напомня, че моите „Хроники“ не са исторически научен трактат, а поема, и неправомерни са упреците за непозволени волности, или както казва проф. Александър Бурмов за Захарий Стоянов:
"Той много често прескача нормите на историческото изследване, така например твърде често си служи с пряка реч – очевидно е, при липсата на каквато и да е документация, че разговорите са съчинени…"
Че са съчинени – съчинени са. Противоречи ли обаче това на истината?
Аристотел казва: „Поезията предлага по-сериозно и по-философско познание от историята: историята се занимава с отделни факти, изобразява само това, което е станало, поезията – и това, което може да стане“.
Повече нямам какво да добавя.
Октомври 2008 г. Авторът
Забележка
Там, където разказът се води от мое име, спазвам нормите на съвременния правопис, но изписвам с главни букви Отечество и различните Революционни Комитети, както са ги изписвали навремето; в цитираните текстове (които са в курсив), запазвам фонетично правописа на оригиналите, включително и на преводите, направени по онова време – това е не само въпрос на коректност към авторите и преводачите, но и потребна езикова характеристика на епохата, а в текстовете на Търновската конституция и в някои други документи възстановявам, за внушаване на по-голяма достоверност, буквите ý и ©, а също така ь и ъ в края на думите.
Забележка
При огромния обем на работа грешките и пропуските бяха неизбежни. Налагаше се при всяко ново издание да правя поправки и допълнения в текста, сега извърших промени и в структурата (части от някои глави или цели глави пренесох от една Книга в друга).
Това издание е окончателна редакция на „Български хроники“.
Евентуалните по-нататъшни издания (в 1, в 2 или в 4 тома), задължително трябва да се печатат по текста и структурата на това издание.
Всички характеристики
| Категории | Книжарница Книги Друга проза |
|---|---|
| Автор | Стефан Цанев |
| Издателство | Жанет 45 |
| Издание | Мека корица |
| Брой страници | 662 |
| Жанрове | Исторически |
| Език | Български |
| Националност | Българска |
| Размер на продукта | 14 x 20 x 5.5 cm |
|---|---|
| Баркод | 9789544918590 |
| ISBN | 9789544918590 |
| Промоции | Световен ден на книгата |
| Поредица | Стефан Цанев: Съчинения в 12 тома |
| Размер на опаковката | 14 x 20 x 5.5 cm |
| Каталожен номер | 134242 |
| Тегло | 0.652 kg |
„Жанет 45“ е едно от водещите издателства за българска литература, започнало с публикуване на книги основно от български автори. „Жанет 45“ се утвърди и като едно от интересните издателства за преводна литература със своите реномирани поредици „Отвъд“, „Кратки разкази завинаги“, „Шеста кохорта“. Изданията, които то публикува вече повече от 25 години (над 1200 на брой), са съвременни по дух, изненадващи и атрактивни като визия, безкомпромисно качествени като полиграфическа реализация. Неслучайно те са постоянни лауреати в най-престижните национални литературни конкурси.
