Имаш въпроси? Виж контакти или посети помощ

Категории
0 0.-лв. Поръчай
Обратно към всички
Съчинения в 12 тома - том 11: Български хроники IV (1943-2007)

Съчинения в 12 тома - том 11: Български хроники IV (1943-2007)

Друга проза  / 

В 11-я том от събраните съчинения на Стефан Цанев излиза IV-та част на неговото амбициозно поетично и художествено пренаписване на българската история.
Това издание е окончателна редакция на „Български хроники“.

Към пълното описание и видео

Избери корица:

Мека Твърда

Номер на продукт:

BKBKN001261

Наличност:

На склад при доставчик Може да е при вас на: 06.12

Съчинения в 12 тома - том 11: Български хроники IV (1943-2007)

Ключови характеристики

  • Корица: Твърда
  • Брой страници: 586
  • Общи: От български автор
  • Баркод: 9789544918620
  • ISBN: 9789544918620
  • Жанрове: Исторически

ЗАКЛЮЧИТЕЛНО ПРЕДИСЛОВИЕ

ДУХОВНИТЕ УБИЙСТВА

Аз пиша история, а не некролог, който да ме задължава да говоря за мъртвите само добро или нищо.

Когато написах първия том на „Хрониките“ и се хвалех, че съм прочел повече от 40 000 страници – аз не знаех какво ме чака. Колкото повече се приближавах към нашето време – страниците се увеличаха в геометрична прогресия. За да напиша този последен том – освен стотиците книги, трябваше да прочета и хиляди пожълтели и прашни страници из архивите. Но не това беше страшното.

Времето, за което става дума в този том – времето на социализма, – е днешното време разделно: живи са още (част от) ония, които бяха на власт – живи са и (част от) онези, които са били под гнета на тяхната власт; живи са правоимащите – живи са и правонямащите; живи са гонените, живи са и гонителите; живи са палачите – живи са и (част от) техните жертви. И което е още по-лошо: живи са техните наследници, а те са склонни да преувеличават.
Истината на едните не е истина за другите.

Уж съм съвременник на това време (през 1944 бях на 8 години), уж всичко помня, уж всичко би трябвало да ми е известно – а се оказа, че много малко знам и трябваше много да чета, много да търся, много да изследвам. Оказа се, че комунистическата власт старателно е замитала следите на своите престъпления – не само „след това“, а още тогава – дезинформацията е майка на демагогията. 
Днешните медии приличат на криминални хроники: грабежи, насилия, убийства… добрата новина е бяла лястовица.
По време на социализма имаше само добри новини – не че нямаше лоши, но те се скриваха и премълчаваха.

Разгърнете тогавашните вестници и ще се уверите: освен няколкото показни добре режисирани и гръмко разгласявани съдебни процеса срещу „предатели на родината“ (Никола Петков, Трайчо Костов) – за другите хиляди, наистина хиляди и хиляди съдени, несъдени, затваряни или убивани – няма нито дума. 

Техните съдби са заключени в засекретените архиви и тайните донесения на Вътрешното министерство и на Държавна сигурност.

... А какво да кажем за мнозинството българи и българки, за редовия гражданин, приспиван с добри новини от сутрин до вечер, от раждането до смъртта му? Мили читателю – антикомунист, комунист или апатичен – чакат те наистина шокиращи изненади. 
Много от вас ще рекат: това не може да бъде! Други ще викнат възмутено: това е лъжа! Трети гневно ще закрещят, че написаното е клевета! Четвърти може би ще искат да ме съдят…

... Искам още в началото да призная подмолната мисъл, която ме водеше из лабиринта на събитията (ще я срещнете на много места и по-нататък): голямото престъпление на комунизма не бяха само репресиите и убийствата – най-страшното престъпление на комунизма бяха масовите духовни убийства, бе това, че превърна целия наш народ в народ от страхливци, лицемери и двуличници, защото всички виждаха истината, помежду си шушукаха и псуваха, а по площадите викаха ура и гласуваха единодушно „за“ каквото им кажат; смъртта е кратка, физическите болки отминават и се забравят, мили читателю – душевното осакатяване е с дълги последици: ние още не можем да се освободим от страха, от лицемерието и от двуличието си. Дано не заразим с това и своите потомци…

Октомври 2009, Авторът

Стефан Цанев

Aвтор, който едва ли има нужда от представяне. Роден e на 7 август 1936 г. в с. Червена вода, Русенска област. Недолюбван от комунистическия режим заради провокативни творби, той все пак успява да наложи името си сред най-емблематичните български писатели, а и след промените продължава да пише знакови книги, като например романа Мравки и богове. Изключително популярни стават четирите му тома Български хроники, оспорвани от историците, но обожавани от читателите. За тях и за цялостно творчество става носител на национална награда „Христо Г. Данов“ през 2011 г., а от 2006 г. е носител на орден „Стара планина“ I-ва степен за цялостен принос към българската култура. Пиесите му са поставяне в цял свят. Издателство „Жанет-45“ реализира събраните му съчинения в 12 тома.

Ревюта на наши потребители за Съчинения в 12 тома - том 11: Български хроники IV (1943-2007)

* За да напишеш ревю е необходимо да си регистриран