Имаш въпроси? Виж контакти или посети помощ

Категории
0 0.-лв. Поръчай
Обратно към всички
septemvriyski-svetlini-1
Виж откъсВиж откъс 2

Септемврийски светлини

Изток-Запад  / 

Готически мистерии в свят, изтъкан от светлини и сенки, очакват читателя в третия роман от жанровата юношеска трилогия на Карлос Руис Сафон, която включва също "Принцът на мъглата" и "Среднощният дворец".

Към пълното описание и видео

13.9 BGN Цена:
13.90лв.
Купи
Добави в любими Любим продукт на: Милен , Магдалена Кунева и 1 друг

Номер на продукт:

BKBKF000499

Наличност:

На склад Може да е при вас на: 05.12

Септемврийски светлини

Ключови характеристики

  • Корица: Мека
  • Брой страници: 216
  • Препоръчано: Книголандия, Аз чета
  • Година: 2014
  • Преводач: Светла Христова
  • Баркод: 9786191524921
  • ISBN: 9786191524921
  • Жанрове: Мистерии, Хорър

Франция, 1937 година.

След смъртта на баща си четиринайсетгодишната Ирен Совел напуска Париж, за да заживее в идилично градче на Нормандския бряг, където майка й Симон е приела службата на икономка в имението на Лазарус Жан. Загадъчният майстор на играчки Лазарус живее като отшелник в компанията на механичните си творения. Странни светлини проблясват сред мъглите край малък остров с изоставен фар. Случайно намерен дневник разбулва отдавна погребана тайна… В едно вълшебно лято в Синия залив Ирен и нейният приятел Исмаел ще се изправят пред призрачна сянка от миналото, преди да бъдат разделени от сянката на войната.

Карлос Руис Сафон

 

Профил

Място на раждане – планета Земя. Ястие – чийзкейк с манго. Пътуване – всяко, което ме отвежда на някое ново място. Залез – плажа Кармел, централното крайбрежие на Калифорния, Коледа 1999 г. Песен – Багатела No. 4 от Джерад Финци. Играчка – пиано. Фобия – снобизъм и умствена тъпота. Герой – Орсън Уелс. Картина – златните мъгли на Джоузеф Уилям Търнър. Талисман – спомените ми. Лош навик – понякога се доверявам на неправилни хора.

Ако искате да научите повече, просто прочетете книгите му...  

Ревю от Книголандия

Книголандия

 Има някаква хармония между името на последния роман от юношеската трилогия на Сафон, усещането за отиващо си лято и още по-осезаемата тъга, че това беше, свърши се – скоро няма да прочета нищо ново от любимия ми испански автор. През последните години имаше моменти, в които той ми беше безспорен любимец изобщо, после други (като Джефри Юдженидис) го поизместиха, но винаги в мен оставаше слабостта към “Сянката на вятъра”, “Играта на ангела”, “Затворникът на рая”, “Марина”… а нейде там витаеше и предвкусването, че цели три романа ме очакват. Дойде и тяхното време – “Принцът на мъглата” и “Среднощният дворец” в общи линии ми допаднаха, като за първи негови творби те съчетаваха добре лекотата на юношеската литература с обичайните мрачни потапяния на Сафон. Сега и последната – “Септемврийски светлини” – излиза до дни по книжарниците.

Вече знаех какво да очаквам от предишните две, определено могат да бъдат прокарани много паралели за начина, по който Сафон изгражда приключенските си книги, как рязко забързва действието и обичайното свръхестествено зло щраква със зъби, винаги породено от нещо ужасно в миналото, винаги следствие на погрешни решения и нарушени клетви и важни обещания. “Септемврийски светлини” се доближава силно до “Принцът на мъглата” – най-малкото пак има загадъчен, обвит в пелерина от мъгли фар, – отново момче и момиче, откриващи любовта, трябва да победят зло същество, което дири отмъщение. Този път е замесен гениален майстор на играчки, обитаващ претъпкана с шантави механизми къща, който крие много болка в миналото си, а едно семейство, дошло да работи за него, спасявайки се от мизерията и дълговете, става неволен свидетел на последствията от дадено безкрайно отдавна обещание на мистериозния Андреас Корели (диаболичният образ от “Играта на ангела”

Виж още

Ревю от Аз чета

Аз чета

Карлос Руис Сафон отново е тук за всички, които го чакахме с нетърпение. След „Принцът на мъглата“ (дебютният му роман), „Среднощният дворец“ (вторият роман на автора) и „Марина“ (четвъртият поред), дойде време и за „Септемврийски светлини“ (изд. „Изток-Запад“), който всъщност е третият роман на писателя, излязъл в Испания през далечната 1996 г. под етикета „юношеска литература“. Незнайно защо, в България романите са издадени в друга последователност, но това е отделна тема на разговор.

На онези почитатели на автора, които са прочели всички досегашни книги от тази поредица, мога да кажа в аванс, че най-вероятно знаят какво ги очаква. А онези читатели, на които тепърва им предстои да се сблъскат със Сафон, ще успокоя, че не са сбъркали в избора си, защото този автор неизменно твори в един неповторим и увлекателен стил. И макар до някаква степен всички четири гореизброени романа да си приличат, те са същевременно толкова различни, колкото са описанията на цветовете на морето в „Септемврийски светлини“.

Годината е 1937, мястото – Франция. Бащата, Арман Совел, е починал неотдавна от „болест с непроизносимо име“. 

Виж още

Ревюта на наши потребители за Септемврийски светлини

* За да напишеш ревю е необходимо да си регистриран