Сидхарта

Историята на принц Сидхарта Гаутама. Историята на онзи, когото светът ще познае като Буда. Една приказка за мъдростта, израстването и прераждането. 

У Херман Хесе (1877-1962) може да се открие онова, което Джон Барт в повестта си Дуниазада нарича "трагически оптимизъм".

Той е тъжносмешен автор. В творбите му едни откриват карнавалност, други - етическа параболичност. Тези качества не са взаимноизключващи се. Само че иронията на Хесе наистина най-често е оставала неразчетена, пренебрегната. И това е обяснимо при толкова много читатели, жадни за Учител, който да носи едно ненаучно познание, за наставник, който да не назидава. И до ден днешен тази нужда стои на древен ред - успехът на Паулу Куелю е най-близкото доказателство по време до нас. Келю е и пряко задължен на прозата на Хесе...

Но нека, ако вече сме попаднали на Коелю, да видим все пак как стоят нещата при един автор от времената на действително острия дефицит на хармония, времената на болката. Защото днес болката е замазана от съмнението дали не е фантомна. Във времето на симулациите Хесе е един старомоден търсач на истински неща...

Йордан Ефтимов

♦  ♦  ♦

Херман Хесе (1877 - 1962), писател и поет, есеист и художник, е обявяван за най-четения немски автор на ХХ век с продадени над 150 милиона книги. 

Автор е на над двайсет творби, сред които знаменитите му романи "Степният вълк", "Игра на стъклени перли", "Демиан" и "Сидхарта". 
Носител е на Нобелова награда за литература.