Имаш въпроси? Виж контакти или посети помощ

Категории
0 0.-лв. Поръчай
Обратно към всички
Телефонни обаждания

Телефонни обаждания

Друга проза  / 

"Телефонни обаждания" (1997) е първият от общо четири сборника с разкази на Боланьо. Историите в книгата действително са свързани с разговори по телефона: любови, отмервани от падането на монетите в апарата...

Към пълното описание и видео

Номер на продукт:

BKBKN000390

Наличност:

На склад при доставчик Може да е при вас на: 06.12

Телефонни обаждания

Ключови характеристики

  • Корица: Мека
  • Брой страници: 212
  • Препоръчано: Аз чета
  • Език: Български
  • ISBN: 9789544917630
  • Жанрове: Хумористични разкази

"Телефонни обаждания" (1997) е първият от общо четири сборника с разкази на Боланьо. Историите в книгата действително са свързани с разговори по телефона: любови, отмервани от падането на монетите в апарата; плашещи известия по никое време; плахи опити за пристъпване в непознати територии през нечия слушалка; опасана от кабели земя. Но у Боланьо дистанцията не е повод за отчуждение, а неочакван вид близост. Подобно на чудат колаж от вестникарски изрезки, четиринайсетте разказа, в които неизвестно колко е измислица и колко – биографични факти, изсипват пред читателя многогласа маса от хора, събития и места (СССР, Щатите, Испания, Чили, Мексико). Личният живот в неравна борба с безличната статистика, чудото в баналността, триумфът в провала. И обратно. Някой някого търси по телефона.

Роберто Боланьо (1953 - 2003) е роден в Чили. Изкарва част от юношеството и младежките си години в Мексико (там през 1975 г. съосновава авангардното движение инфрареализъм, чийто манифест е негово дело*); над две десетилетия работи в Испания като сервитьор, продавач, сезонен работник, пазач на къмпинг. Умира в Барселона от заболяване на черния дроб. В "Телефонни обаждания" Артуро Белано, литературното алтер его на Боланьо, минава през някои от истинските перипетии в живота на автора си: в Мексико от безпаричие краде книгите, които иска да чете; в Чили се спасява на косъм от военния преврат благодарение на единия от надзирателите си, бивш негов съученик; в Испания свързва двата края с паричните награди от участия в литературни конкурси. 

Въпреки че възприема себе си изключително като поет ("Три", "Романтичните псета"), Роберто Боланьо неусетно се превръща в „най-влиятелния и възхитителен прозаик от своето поколение в испаноезичния свят“, по думите на Сюзън Зонтаг. Автор е на десет романа, излезли приживе: "Пързалката", "Нацистката литература в Америка", "Далечна звезда", "Диви детективи", "Амулет", "Съвети от един ученик на Морисън към един почитател на Джойс", "Мосю Пен", "Чилийско ноктюрно", "Антверпен", "Лумпенско романче".

Ревю от Аз чета

Аз чета

Досега не бях попадала на разкази от латиноамерикански автор. След сблъсъците с Жоржи Амаду, Габриел Гарсия Маркес, Алиенде и дори Неруда, заживях с мисълта, че латиноамериканците не могат да пишат кратко. Истината е, че не познавам кой знае колко латиноамериканската литература, но каквото съм прочела, почти винаги ми е харесвало. Запознанството ми с Боланьо започна от една снимка във фейсбук и един разказ, публикуван в някои от двата литературни вестника, но в кой точно, не мога да си спомня. Спомням си обаче колко се вкопчих в текста и как, когато разказът завърши (изненадващо), нямах желание за нищо друго, освен да чета още.

Роберто Боланьо, казват, е литературното събитие на последните двадесет години. Истината е, че много автори се домогват до това звание, но малцина са тези, които го заслужават. А едно литературно събитие за двадесет години на мен ми е малко, така че колкото повече, толкова по-весело. И четящо.

Винаги ми е най-трудно да пиша ревюта за сборници с разкази. Всъщност всяко ревю ми е трудно, защото започвам да пиша с мисълта, че не трябва да разкривам твърде много от себе си, когато пиша за книгата. За мен четенето по-често е съпреживяване, отколкото възприемане. И докато другите автори се опитват да те увлекат в емоциите (си) на героите, опиват те с много прилагателни и висока глаголна температура, за да те оставят накрая изтощен и изцеден емоционално, при Боланьо има един момент, в който авторът/разказвачът сякаш тегли чертата и поставя граница – жестока, непреодолима граница, която читателят не може да премине, отвъд която е алтер егото на историята, допълнителният финал.

„Телефонни обаждания“ е брутално добро заглавие за този сборник с разкази. Не защото те са за разговори по телефона, те самите са като разговори по телефона – нещо винаги остава премълчано, нещо винаги остава неразбрано.

Виж още

Ревюта на наши потребители за Телефонни обаждания

* За да напишеш ревю е необходимо да си регистриран