Типове религиозен живот

В книгата се изследват следните типове религиозен живот в православието: синодален, законнически, естетически, аскетичен и Евангелски тип благочестие. 

При класифицирането на типовете религиозен живот в Православието, трябва винаги да се отчита, че макар да съществуват характерни и завършени представители на един или друг тип, религиозният живот на повечето хора представлява смесица на два или повече типа.

„…Заемем ли се да изучаваме историческото си място или по-точно на типовете благочестие, създадени от историческото ни положение, можем обективно и безпристрастно да видим, че различни категории хора, които не споделят едно разбиране за религиозното призвание на човека. Всяка от тези групи носи своите положителни и отрицателни черти и е много вероятно именно сборът на тези черти да дава правилния облик на многостранния християнски живот. Когато класифицираме типовете религиозен живот в православието, трябва обаче винаги да отчитаме, че заедно с характерните и завършени представители на един или друг тип, религиозният живот на повечето хора представлява смесица на два или дори на повече типа. В същото време, докато класифицираме и определяме е много трудно да останем в рамките на безпристрастието и обективността, защото всеки естествено се привлича от онова разбиране на християнството, което е свойствено за него самия, и се отблъсква от разбирането, което му е чуждо. Може само да се положат всички усилия за избягване на тази пристрастност.

Когато наблюдаваш вярващи хора, говориш с тях или четеш книги и списания, веднага се набива на очи невероятното разнообразие в начините, по които се разбира духовният живот. Ако се опитаме да сведем това многообразие до някакви, малко или много определени групи, то на мен ми се струва, че в момента тези групи са следните: в православието съществуват синодален, законнически, естетически, аскетичен и Евангелски тип благочестие.“

♦  ♦  ♦

Монахиня Мария (в света Елисавета Пиленко) е родена през 1891 г. в Рига, Латвия в православно семейство. Още седемгодишна тя изявява желание за монашество. След смъртта на баща си обаче, тя загубва вярата си. Въпреки, че се определя като атеистка, по-късно отново е е привлечена от образа на Христос и неговата жертва за човешкото спасение. След победата на болшевиките през 1923 г. майка Мария се установява в Париж, където създава общественото сдружение "”Православно дело”, в което се събират много то руските интелектуалци в изгнание. Сдружението основава общежития, домове за стари хора, училища, лагери, организира болнична помощ, помощ за безработни и възрастни хора; издава книги и брошури. По време на хитлеристката окупация на Франция майка Мария и нейните сподвижници подпомагат бягството на съветски военнопленници и евреи. Заради това е е арестувана и изпратена в лагера Равенсбрук, Германия, където намира смъртта си в газовите камери на 30 март 1945 г.