Имаш въпроси? Виж контакти или посети помощ

Категории
0 0.-лв. Поръчай
Обратно към всички
Тук няма място за старци

Тук няма място за старци

Друга проза  / 

В "Тук няма място за старци" големият американски класик Кормак Маккарти поднася на читателите мрачен сюжет в стила на "черния роман".

Към пълното описание и видео

12 BGN Цена:
12.-лв.
Купи
Добави в любими Любим продукт на: Емил Славов

Номер на продукт:

BKBKN000117

Наличност:

На склад при доставчик Може да е при вас на: 13.12

Тук няма място за старци

Ключови характеристики

  • Корица: Мека
  • Брой страници: 264
  • Препоръчано: Книголандия, Аз чета
  • Език: Български
  • Баркод: 9789546410450
  • ISBN: 9789546410450
  • Жанрове: Съвременни

В "Тук няма място за старци" големият американски класик Кормак Маккарти поднася на читателите мрачен сюжет в стила на "черния роман". Това е един обсебващ трилър с бързо и задъхано действие за войната, която обществото води само със себе си, и размисъл за любовта, кръвта и дълга, които изпълват живота ни и оформят съдбите ни.
Книгата разказва за надигащото се непонятно зло, срещу което шерифът Бел няма сили да се бори. Той трябва да отстъпи настрани и да се оттегли - защото в новия свят вече "няма място за старци".

Маккарти е един от най-големите ни писатели и този роман трябва да бъде четен като вопъл срещу разложението и покварата, които дебнат на хоризонта.

Хюстън Кроникъл

Тонове от Достоевски, Хемингуей и Фокнър отекват в прозата на Маккарти, която представлява смесица от лирично повествование, стакатов диалог и динамични сцени със свистящи куршуми и пръски кръв.
Буклист

Филмът по романа "Няма място за старите кучета" (2007), под режисурата на Братята Коен печели множество награди, включително 4 Оскара (за най-добър филм, за най-добра поддържща роля на Хавиер Бардем, за режисура и за най-добър адаптиран сценарий), 2 Златни глобуса и 2 награди Бафта. 

♦  ♦  

Кормак Маккарти е носител на наградата "Пулицър" за 2007 г. за романа си "Пътят" и на Националната награда за литература за "Тези прекрасни коне" за 1992 г. Работата му носи също - награда "Фокнър Прайз", 1965 г., Национална награда на критиците, 1992 г., награда "Джеймс Тейт Блек", 2006 г., награда ПЕН/Сол Белоу, 2008 г.

Ревю от Книголандия

Книголандия

Има един особен тип сън, в който те притиска усещане за нещо ужасно – дали случило се или предстоящо, – не знаеш точно какво е, но те е стегнало като в менгеме и се луташ в опити да преодолееш безсилието си. “Тук няма място за старци” на Кормак Маккарти е точно такава книга: налудничава, ръбата, с вградено постоянно напрежение и смазващо усещане за предопределеност. Не е нужно злото да бъде почти неунищожим робот от бъдещето, за да създава такава постоянна и неотклонна заплаха. А на един уморен полицай е оставено да брои труповете. Героизмът е вече изтлял.

Гледал съм филма и няма как да изкарам психопатското, издялано от камък, лице на Хавиер Бардем от главата си. Чигур не е точно герой, няма дълбочина и мотивация, няма минало, което да влияе на настоящето и да предопределя бъдещето – просто систематичен животоотнемащ, не много различен от митологичната представа за костелива старица с коса в ръка. Пред него е бягащият човек, архетип на дивеча от хилядолетията предцивилизационно съществуване на нашия вид, той е попаднал на лошо място по лошо време и е объркал добрия с лошия късмет. А този, който е призван от закона да го защити, тъпче на едно място, оглежда света с изумен поглед (сякаш за една нощ се е променил) и следи пасивно пътечката, опръскана в кървави капки. Дори и да има наглед една от главните роля, всъщност полицаят е един от безбройните, които нямат значение; важни са само двамината – преследваният и преследващият – и всеки, имал злощастието да се окаже в близост до смъртоносния радиус на гонката, страда; тук няма място не само за старци, но и изобщо за никого.

Виж още

Ревю от Аз чета

Аз чета

„Ако правилото, което си следвал, те е довело дотук,
каква е била ползата от него?“

Какво бихте си помислили за убиец, който умъртвява жертвите си като добитък? Буквално. Пневматичeн пистолет изстрелва зашеметяващо жило в челото на съществото, което по стечение на обстоятелствата се оказва човешко, пронизва мозъчната му кора и му осигурява бърза, безкръвна и мигновена смърт. Като за кланица.

Има нещо сбъркано в този човек, бихте си казали. Встрани от факта, че е психопат. Методът му на „работа“ е толкова безмилостно практичен и прецизен, че чак да ти прилошее. Извратеното въображение на садистите отвращава физически. Рационалният ум на маниака Антон Чигур предизвиква гадене на съвсем други ниво. Странно неназовимо, какъвто е и страхът от света, който се променя заради и въпреки обитателите си в „Тук няма място за старци“ (изд. „Пергамент Прес“).

Историята е стара като света. Ловецът и ветеран от Виетнамската война Мос попада на останките от провалила се нарко сделка и прибира парите, над които разхвърляните наоколо трупове вече нямат права. Нищо невиждано или немислимо, предвидима човешка алчност. Предвидимо е и последвалото преследване от онези, които държат да си получат откраднатите милиони. Властите в лицето на принципния шериф Бел започват да разследват кръвоприлитията, вечно изоставайки с една крачка от техния мрачен творец Чигур.

Виж още

Ревюта на наши потребители за Тук няма място за старци

* За да напишеш ревю е необходимо да си регистриран