В царството на Мрачния (Войната на Мрачния 2)

Премеждията на Конклава на сенки продължават...

Два свята са заплашени от хаос. Зли сили се готвят да нападнат Мидкемия, а лудият магьосник Лесо Варен сее безпорядък на Келеуан. 
Варен е обсебил тялото на могъщ магьосник и Миранда трябва да открие самоличността му, преди Мидкемия да загуби единствения си съюзник.

Пъг и Магнус се отправят на отчаяна експедиция в сърцето на жестока империя, която заплашва света им. Надяват се да открият средства, с които да победят могъщия враг. Но дори да успеят, няма да им е никак лесно да оцелеят през опасното пътуване.

Три свята са на ръба на унищожението в поредната война - Войната на Мрачния.

Откъс от книгата

1.

Преследване  

Една жена изпищя ядосано.

Тримата младежи събаряха сергии и блъскаха купувачи, докато си пробиваха път през вечерния пазар. Водачът им, висок, широкоплещест и червенокос, посочи гърба на отдалечаващата се плячка и изкрещя:

- Ето го!

Нощта се спускаше над пристанищния град Дърбин. Търговците се мъчеха да приберат по-ценните вещи от сергиите си, защото младежите прегазваха всичко, което пречеше на преследването им. Въобще не обръщаха внимание на хаоса и гневните крясъци, които оставяха зад себе си.

Лятната жега от пустинята Джал-Пур бе попила в стените и плочниците на града въпреки лекия бриз от морето. Дори чайките бяха накацали мързеливо и очакваха някаква плячка да падне от количките на търговците. По някоя от по-амбициозните се издигаше с крясъци за момент-два, след което бързо се връщаше при останалите.

Вечерните пазари бяха препълнени, защото повечето жители на града бяха изкарали горещия следобед по сенките. Животът течеше бавно в най-горещите дни на лятото. Жителите на пустинята знаеха, че не могат да се преборят с природата. Нещата се движеха по волята на боговете.

Така че гледката на трима въоръжени и опасни мъже, преследващи друг, не беше необичайна, но бе неочаквана с оглед на времето. Просто бе твърде горещо, за да се тича.

Мъжът, когото преследваха, приличаше на жител на пустинята - носеше свободна роба, широки гащи и син тюрбан. Бе обут с ниски ботуши. Водачът на преследвачите приличаше на северняк, вероятно от Кралството или Свободните градове. Рижата му коса беше необичайна за Велики Кеш.

Спътниците му също бяха младежи - единият широкоплещест и с тъмна коса, другият малко по-слаб и русоляв. Всичките имаха слънчев загар и бяха мърляви, а навъсените им изражения сякаш им добавяха още години. Вместо обичайните роби и сандали носеха дрехи като жителите на Долината на сънищата - бричове, ленени ризи, ботуши за езда и кожени елеци. Най-вероятно бяха наемници.

Излязоха на широк булевард, водещ към доковете, и мъжът се шмугна между търговците и минувачите, които се прибираха към къщи. Водачът на преследвачите за момент спря и каза:

- Насочва се към зърнения кей.

Посочи на русокосия младеж да поеме по успоредната улица и махна на тъмнокосия да го последва.

- Надявам се, че си прав. Почнах да се изморявам от цялото това търчане.

- Прекарваш твърде много време по кръчмите, Зейн - усмихна се водачът. - Май трябва да те върнем на острова под нежните грижи на Тиленбрук.

По-ниският младеж изръмжа - не виждаше и капка хумор в изказването - и обърса потта си с ръкав. След това побърза да настигне спътника си.

Жителите на Дърбин имаха опит с дуели, побои, гангстерски войни и безредици и когато Джоми и Зейн стигнаха до ъгъла, зад който бе изчезнал мъжът, новината за преследването вече ги бе изпреварила и улицата бе почти опустяла. Минувачите бяха усетили приближаващата опасност и бяха изчезнали кой където свари. Вратите се затваряха, кепенците се затръшваха, а който нямаше къде да се прибере, търсеше подходящо укритие.

Джоми Килироо се беше съсредоточил върху гърба на мъжа, а Зейн оглеждаше всяка врата и прикритие за евентуална засада. Но засега виждаше само жители на Дърбин, които се скатаваха, за да изчакат опасността да премине.

Беглецът се шмугна зад ъгъла в края на булеварда и Джоми каза:

- Право в ръцете на Тад, ако е бърз както обикновено.

- Сури няма да му избяга - ухили се Зейн.

От месец Джоми, Тад и Зейн бяха по следите на този мъж, Азис Сури, търговец, който внасяше подправки и масла от Свободните градове. Освен това знаеха, че е шпионин и търговец на информация, с връзки с Нощните ястреби, Гилдията на смъртта. Преди месец, по време на Средилетните празници, бе имало опит за дестабилизиране на Империята, предотвратен от агенти на Конклава на сенките, и сега те издирваха оцелелите убийци, за да довършат делото си.

Зейн се мъчеше да не изостава от Джоми. Беше не по-малко издръжлив, но не можеше да се мери с дългата крачка на приятеля си. А може би наистина прекарваше твърде много време по кръчмите. Напоследък панталоните малко му стягаха.

Озоваха се на зърнения кей, каменен док с три високи крана и два големи склада откъм брега. От другия край се показа Тад и изкрещя, че плячката им се е вмъкнала в тясната уличка между двата склада.

Джоми и двамата младежи не опитаха да се прикрият, защото вече познаваха прилично града и знаеха, че мъжът е влязъл в задънена уличка. Внезапно той изскочи от нея и хукна право към пристана. Залязващото слънце го заслепи и той вдигна ръка да заслони очите си.

Джоми посегна да го сграбчи за едната ръка, но мъжът отскочи, залитна и загуби равновесие. Джоми опита да хване робата му, но пак не успя. Мъжът отскочи заднишком, блъсна се в централния кран и падна през ръба на кея.

Изквича като куче, на което са прегазили лапата. Тримата младежи побързаха да надникнат през ръба. Дребният мъж беше сграбчил въжето на товарната мрежа и гледаше скалите долу. Беше отлив и само няколко пръста вода покриваха ръбестите камъни. Плоскодънните баржи, които прекарваха жито, бяха изтеглени и закотвени на по-дълбокото.

- Изтеглете ме! - изкрещя мъжът.

- Че защо? - обади се Джоми и обърса потта от челото си. - Накара ни да те гоним из целия град в тази убийствена жега. А ние просто искахме да поговорим.

- Знам ви, кръвожадни главорези - отвърна търговецът. - Вашите разговори докарват беля на хората.

- Кръвожадни главорези ли? - възкликна Тад. - Тоя май ни бърка с някого.

Зейн измъкна ножа от колана си.

- Брат ми по-скоро иска да каже, че ни бъркаш с други кръвожадни главорези. Аз не съм съвсем сигурен. Ако срежа въжето, какви ли са му шансовете?

Тад се наведе, сякаш проучваше въпроса.

- До скалите има двадесетина стъпки. Мисля, че шансът да се отърве само със счупен крак и ръка, или и двете, е доста голям.

- Зависи как ще падне - каза Джоми. - Веднъж видях как един падна от най-долното стъпало на стълба, по гръб, и си счупи черепа. Не умря веднага, а след известно време. Много се мъчи. Не че има значение.

- Да взема да го срежа и да видим - предложи Зейн.

- Не! - изпищя търговецът.

- Скоро ще дойде вечерният прилив - отвърна му Тад. - Ако повисиш още два часа, вероятно ще може да се пуснеш и да доплуваш до стъпалата. - И посочи другия край на пристанището.

- Стига акулите да не му видят сметката - подметна Джоми.

- Не мога да плувам!

- Да, сигурно няма много възможности да се научиш в пустинята.

- Значи си загазил сериозно, приятел - каза Джоми. - Какво ще кажеш за сделка? Ти ще ни отговориш на един въпрос и ако харесаме отговора, те изтегляме.

- А ако не го харесате?

- Тогава той ще резне въжето. - Джоми посочи Зейн. - И тъкмо ще видим дали падането ще те убие, или само ще те осакати, стига, естествено, да не се удавиш, като дойде приливът.

- Варварин!

- Да, често ми викат така, откакто съм в Кеш - усмихна се Джоми.

- Какво искате да знаете? - попита търговецът.