В понеделник ще е късно

Защото Господ с никой не вечеря,
отвърнахме от взора му лица.
Един по друг със лоши думи стреляме.
А всички сме били добри деца.

В живот, където радостта е вишна,
която бързо рони своя цвят,
да седне на вечеря с нас Всевишният?
С обидени не се споделя свят.

В типичния си неподражаем стил поетът римува любовта в нейните всевъзможни метаморфози. Определя я като окръжност, в която е твърде възможно отново да се срещаме, напук на завистта и омразата. Сравнява я с вещица, която често сменя своите настроения, защото добре познава изневярата и ревността, страха и възторга.

Какво по-хубаво от това да останем двама, докато сезоните се редуват в безкрайния си кръговрат.

Какво по-хубаво от жени, които потропват с токчета по жълтия паваж, припадайки по своите "застаряващи момчета", или от възможността двама души да споделят пролетния дъжд в Париж – "градът за влюбени, за двама"?

Според Добромир Банев тишината казва всичко, когато е истински споделена. Животът е само един миг и ние сме щастливци, ако го живеем именно сега. 

Познати са ми болката, плачът,
тревогата, съмненията също.
Не ми ги причинявай този път.
Омръзна ми тъгата да прегръщам.

Душата ми е празен гардероб –
изгърби се от толкова умора.
Не искам повече да бъда роб
в желанията на случайни хора.

Достатъчен е погледът зелен.
Усмивката, ръката, всяка дума…
Достатъчно е ти да си до мен.
Достатъчно ми е да те целуна.