Влиянието на Австро-унгария за създаването на албанската нация

През XIX век етническите нации се борят срещу империите, за да създадат собствени държави, а през XX век държавите създават политическите нации. Спорът за това коя нация е етническа (естествена) или политическа (изкуствена) не престава с оглед на още един въпрос - доколко една нация е историческа и „държавотворна"? На Балканите поне четири нации са политически - албанската, турската, македонската и босненската, което доказва устойчивостта на историческия процес. От тях последните три имат своите „бащи" Кемал Ататюрк и Йосип Тито, макар че не всички ги признават за „законни".

В този труд д-р Теодора Толева е обхванала и разкрила с вещина всички аспекти на многопосочните планове и действия на австро-ун-гарската дипломация, които са насочени към стимулиране на националните въжделения на разединеното албанско общество, но и които, в по-голяма степен, пряко или косвено обслужват стратегическите интереси на тази велика сила на Балканите. Мисията на Австро-Унгария в тази насока е комплексна - пред нея стои задачата да се пребори както с редица външни фактори, явяващи се пречка за реализирането на нейните политически цели (интересите на другите велики сили в региона, позициите на самата Османска империя, аспирациите на младите балкански национални държави), така и с наличието на твърде много вътрешни дезинтеграционни фактори сред албанското общество, които обуславят неговата традиционна разединеност и по-късното съзряване на общонационалното съзнание (наличие на кланово-племенна социална структура, езикова разединеност, териториална разпокъсаност, отсъствие на единен литературен език и на обща азбука, верско разделение между три религии, икономическа и духовна изостаналост и т.н.)... В тази своя мисия Австро-Унгария твърде добре си дава сметка, че за момента нейната активна намеса в полза на национално-интеграционните процеси сред албанското население ще играе основна роля за развитие и утвърждаване на национално съзнание сред албанския елит, както и да насочи тези процеси в коловоза на собствените си стратегически интереси на Балканите, елиминирайки конкуренцията на други външни фактори, които са оказвали и оказват въздействие върху албанското общество в същата насока. Австро-унгарската дипломация проявява двоен стандарт във връзка с едни и същи процеси - проявите на далновидност и напредничавост в политическите виждания, значителната енергия и ресурси, които многонационалната империя влага за развитието и утвърждаването на общонационалното съзнание сред един малък народ, намиращ се извън нейните предели, и в същото време грубото потискане на националноосвобо-дителните стремления и прояви на подвластните малки народи, включени в териториалните граници на Австро-Унгария.