Забравените пътища: от Родопите до Памир

|

SKU: BKBKT00256

Моля, обърнете внимание, че този продукт е с ограничена наличност в нашия склад или при доставчик. Възможно е към момента на завършване на поръчката същият вече да е изчерпан. В случай на изчерпана наличност ще се свържем с Вас. На склад

Може да е при вас:


Експресна доставка на 27.02.20205.00лв.

Стандартна доставка от 27.02.2020 до 02.03.20200.00лв.

Самотният път е шанс за човека да започне да чува и вижда дълбочината на случващото се около него. Никога не бива да спира вятъра в живота, колкото и суров да е той, защото носи събития, в които трябва да съзрее.

Виж повече за продукта
15,00 лв.
Ценова защита

Ако закупитe продукт oт caйтa ни и oткриeтe, чe заплатената от Вас сума е станала по-ниска в paмкитe нa 7 дни, ниe щe дoбaвим paзликата катo парична стойност във вaшия профил нeзaбaвнo.
Зa цeлтa e нyжнo дa се oбъpнeтe към дeнoнoщнaтa ни клиeнтска пoддpъжка.

Купи
Име:
Забравените пътища: от Родопите до Памир
Големина на книгата:
240Pages
ISBN-13:
9789549535648
Издателство
Вакон
Език:
Български
Жанр:
Приключенски, Пътеписи

Изиграй скуката

Забравените пътища: от Родопите до Памир
Забравените пътища: от Родопите до Памир
15,00 лв.

Безплатна доставка за страната!

Купи

Избери 4 книги от нашия каталог и плати само 3!

Продуктът с най-ниска продажна цена е безплатен.
* За да е валидна поръчката Ви, в нея не трябва да има дублиращи се продукти.
* В промоцията НЕ УЧАСТВАТ учебници и помагала, книги с предварителна поръчка, намалени заглавия и колекции, както и чуждоезикови книги.

Пълно описание на продукта

Пътят на Филип Лхамсурен минава през планински и пустинни райони, през многомилионни мегаполиси, забравени от Бога селца и няколко военни зони, от планината на Орфей до мястото, където се събират всички най-големи планини в света - Хиндукуш, Каракорум, Кунлун, Тяншан, Хималаите.

Ако в миналото по тези пътища са прекарвали коприна, то днес основната суровина на натоварените автокервани е дрогата. Именно по тези прашни, черни, стръмни и полегати, с огромни дупки или гладък асфалт пътища пътува и живее Филип. В продължение на четири месеца и половина, при изминати над 10 000 километра и температури до + 70 градуса по Целзий, екипиран само с дрехите на гърба си, той успява да стигне с велосипед от Родопите до Памир.

Филип тръгва на път, без да се състезава за време, а, за да види хората, да ги почувства, да общува с тях и да им стане приятел. Той е изследовател, наблюдаващ заобикалящото го, в опит да събуди природата в себе си.

Така и става, среща Яшар - внук на велик пехливанин и Мустафа - организатор на аматьорска лига по футбол; поправя оградата на вдовицата Лейла и гостува с чеченеца Зелим на роднини високо в планината; споделя трапезата на пътешественика Марат Вильнов и работи в Казахстан с Нурбулат и брат му Жумабек по прякор Черния дявол; тръгва с една френска двойка към бреговете на Аралско море и пие чай с всеки, който го покани...

И всичко това, за да стигне до мечтания Памир, където изпитва най-големите трудности и преживява най-тежката си болест, но концентриран да продължи с малкото си останали сили, той разбира смисъла на страхопочитанието. Смисълът, който така лесно се губи сред уморена Европа.


В продължение на пет месеца прекосих повече от десет хиляди километра на колело и живях по силата на най-естествения закон - движението. Карах в конфликтни зони и бях подозиран в диверсия, изпитах суровата жажда на пустините и проливните дъждове на Кавказ, спах на дъното на пресъхналото Аралско море, лових риба сред облаци комари в делтата на Волга, къпах се във водите на Черно, Мраморно и Каспийско море, гонех зайци в степите на Казахстан, заспивах с вой на диви кучета, будех се със змии и усетих отровата на скорпионите.

Преживях най-тежката си болест в суровата пустош на Памир. Предлагаха ми да се оженя, да заживея в планината, да започна работа, да приема Исляма. И всяко утро изгревът ме будеше на различно място и вятърът не спираше да духа срещу мен, но никога не измених посоката си.

Самотният път е шанс за човека да започне да чува и вижда дълбочината на случващото се около него. Никога не бива да спира вятъра в живота, колкото и суров да е той, защото носи събития, в които трябва да съзрее.

От автора

 

♦  ♦  ♦


Филип Лхамсурен
от дете не вярва в идеалите на съвременния свят. След като прекарва две години в бежански лагер в Китай и добива опит в редиците на Чуждестранния легион, той се впуска в различни пътешествия. Неговият корен е неразривно свързан с Централна Азия. Роден в Монголия, опознал безкрайните степи, пясъците и планините й, през 2009 се завръща сам в суровата тайга на Сибир, където се заселва в изконните земи на своя род. Там се ражда книгата „Душата на човека“. За него свободата и вярата са в основата на всяко действие. Въодушевяват го пътят, природата и самотата. Днес живее в България със своето семейство и споделя идеите на  сдружение „Байкария“, които работят с деца в „Лагер Беглика“ в Родопите и вярват, че природата е най-добрият учител.


Откъс от книгата


Вода, вода, вода!

Водата е горещ чай. Храната е нападната от мравки. Налага се да ги включа в менюто си каша от гречка с масло. Рояк от огромни прелетни скакалци ме наобикаля, следейки стръвно всяка паднала троха. Някои са по-безцеремонни и смучат кръвта направо от раните на краката ми. Това е поредната напаст, която ме атакува безмилостно. Тя вече е унищожила цялата реколта край река Волга. Подгонени от глада и понесени от вятъра, скакалците наводняват този суров капан. Шумното зрелище започва да ме ужасява. Свалям ципа на палатката. Този щит засега е достатъчен. Сутринта всичко е отминало, за да дойде ред на по-малобройните торни бръмбари, които отнасят във формата на търкалящи се топки последното доказателство, че съм бил тук – снощната ми вечеря. В природата не съществува такова нещо като отпадък.

Тук не е по-горещо от ада, но там поне е тъмно. Сега е достатъчно светло, за да виждам каква е силата на слънцето и колко голяма е жаждата за живот на някои обитатели на степта. Пресъхналите кладенци са присъда, а студеният душ - далечен спомен. Напът съм да изгубя кавказката си решителност. В момента предпочитам оръжието пред жегата. Колкото повече продължавам напред, толкова по-трудно и по-епично става. До такава степен е сухо, че потта ми се изпарява. Тази суша ще ме съпътства неизменно и по-нататък - из пустините и степите на Казахстан, Узбекистан и Таджикистан до самия край в суровия Памир. Едва някъде из неговите предели около Ош в Киргизстан ще се натъкна на зелено пасбище и потоци със студени води. Дотогава всеки сън ще е мираж, всеки ден ще е жажда, всяка капка вода и плътна сянка ще са празник.

От днес започвам да сменям тактиката. Повече да се пазя, да се движа по-бързо, но и по-сигурно в нощния хлад, да се крия в пика на слънцето, да си позволявам да вървя, за да бъда. Не само за да продължа, а за да живея.

Преглъщам следващите 137 горещи километра в празнотата на каспийската пустош.

Напипвам в джоба си смачкана банкнота от 500 рубли – доказателство за добрите хора на Дагестан. Войната съществува само в този, който я започва. 

***

Утта – малко селище насред нищото. Влизам в единствения смесен магазин, отново изпитвам жажда и глад. Изкушавам се да похарча парите си за някой пакет бисквити, примамливо въргалящи се по прашните рафтове, но накрая се задоволявам с обичайното – хляб и насипна гречка. Моля за вода, прегърнал четири смачкани пластмасови бутилки. Получавам моментален отказ. Повторният ми опит е посрещнат с груба ругатня. Вероятно изпадналият ми вид е причината за тази остра реакция или просто е к ултурен оттенък.

Скачам навън и внимателно обхождам съседните дворове, но никъде не се вижда жива душа. Запасът ми от вода е ограничен до по-малко от литър. Следващата опорна точка е на повече от 100 километра оттук – селцето Яшкул. Призрачните колиби по пътя ми са разположени на огромни разстояния една от друга и гостоприемството по тези места е твър де рядко явление.

Иска ми се да се хвърля напред към този безкраен океан, където няма да изпитвам неудобство от собствената си жажда и няма кой да ме обезкуражи. Подпирам се на една олющена ограда и поглеждам към небето. Чувам грохота на яда, който е учестил дишането ми. Слънцето и солта разяждат устните ми.

Всички характеристики

Категории Книжарница
Книги
Туризъм и спорт
Автор Филип Лхамсурен
Издателство Вакон
Година 2014
Корица Мека
Брой страници 240
Вид продукт Мемоари и дневници
Жанрове Приключенски, Пътеписи
Колекция Пътешествия и приключения (Вакон)
Език Български
Тегло 0.3520
Размер на продукта 140/210
Баркод 9789549535648
ISBN 9789549535648
Вакон

Oт ocнoвaвaнeтo cи пpeз 2006 г. издaтeлcтвo BAKOH нeизмeннo cлeдвa миcиятa дa вдъxнoвявa читaтeлитe c иcтинcĸитe иcтopии нa cвeтoвни и бългapcĸи пътeшecтвeници, пoĸopили eдни oт нaй-oтдaлeчeнитe ĸътчeтa нa Зeмятa. Блaгoдapeниe нa eмблeмaтичнaтa ни пopeдицa „Πътeшecтвия и пpиĸлючeния“ щe oцeлявaтe в eĸcтpeмни ycлoвия, щe ce пoтoпитe в нeпoзнaти ĸyлтypи и шe пpeoбъpнeтe cвeтoглeдa cи из ocнoви. Oтpaжeниe нa aвaнтюpиcтичния ни дyx, нaшeтo динaмичнo пopтфoлиo вĸлючвa и cъвpeмeннa xyдoжecтвeнa литepaтypa; „бягaщитe“ ĸниги и зaбaвнaтa, нo мнoгo пpaĸтичнa ĸoлeĸция „Pъĸoвoдcтвo зa yпoтpeбa“.

Виж всички продукти от марката

 

Мнения

Добави ревю
Бъди първият написал ревю Този продукт няма ревюта
Имаш мнение за този продукт? Добави ревю
Изпратете ни запитване:
Изберете кредитна институция:
Калкулирайте Вашите вноски

Главница: 15,00 лв.

Преизчислете
    • Няма оферти с тези цена и първоначална вноска.
Купи

* Броя на погасителните вноски се избира при финализиране на поръчката

Зa дa взeмeш пpoдукт нa изплaщaнe, тpябвa дa бъдaт пoКpити минимaлнитe Уcлoвия нa Kpeдитнитe Koмпaнии:
  • Cyмa нa пopъчĸaтa нaд 150 лв.
  • Bъзpacт нa ĸaндидaтa нaд 18г.
  • Haзнaчeн нa пocтoяннa paбoтa c пo-виcoĸ oт минимaлния дoxoд