Имаш въпроси? Виж контакти или посети помощ

Категории
0 0.-лв. Поръчай
Обратно към всички
Завоите на българската история 2

Завоите на българската история 2

Сиела  / 

Сборникът от очерци представя малко известни факти от историята на Третата българска държава. Той е своеобразно продължение на излязлата през 2013 година книга на издателство "Сиела" "Завоите на българската история".

Към пълното описание и видео

Номер на продукт:

BKBKI000237

Наличност:

На склад Може да е при вас на: 29.04

Ценова защита

Завоите на българската история 2

Ключови характеристики

  • Име:Завоите на българската история 2
 

Сборникът от очерци представя малко известни факти от историята на Третата българска държава. Той е своеобразно продължение на излязлата през 2013 година книга на издателство Сиела  - "Завоите на българската история". Събитията от близкото минало са пресъздадени чрез живота на популярни политици, писатели, актьори, музиканти и художници, оставили следа в съзнанието на съвременниците си.

Книгата е тематично обособена в няколко раздела - "И властниците са хора", "Писатели, артисти, музиканти, художници, журналисти" и "Завоите на историята".

От текста читателят ще узнае как: Кой искал да смени името на храма "Св. Александър Невски"? Защо Стамболийски изгонва от България 33 руски генерали? Петър Дънов спасява Георги Димитров от полицията и други неизвестни факти.


Откъс от "Завоите на българската история 2"

След заплаха от преврат Оранжевото правителство изгонило 33 руски генерали

Ехото на революцията в Русия през 1917 година се усетило още същата есен и в България. Когато победената Доброволческа армия на генералите Деникин и Врангел бягала от болшевиките, части от нея навлезли и на територията на България. Заедно с тях в българските пристанища - главно във Варна и Бургас, пристигнали и цивилни руски емигранти със семействата си.

В България белогвардейците били обединени в два корпуса - Първи армейски под командването на генерал Кутепов и Донско-кубански под ръководството на генерал Абрамов. Двата щаба били дислоцирани във Велико Търново и Стара Загора. Руснаците се настанили в освободените според Ньойския договор наши казарми. Правителството на БЗНС под натиска на Съглашението допуска в съвсем кратък срок в страната ни да влязат редовни руски части с оръжието си. Само за няколко месеца броят на белогвардейците по територията на България наброява повече от 90 000 човека. Руските контрареволюционни полкове почти три пъти надвишават броя на редовната българска армия, която е съкратена по силата на Ньойския договор. Бялата гвардия се ползва у нас с екстериториалност, в казармите й не важат българските закони.

Разполагането на толкова много чужда войска на българска територия започва да тревожи земеделското правителство. От страна на новата съветска държава идват няколко директни ноти към кабинета на Александър Стамболийски. Съветският комисар по външните работи Чичерин, който познава лично Стамболийски от мирната конференция в Генуа, му изпраща писмо, че не е желателно в България да останат белогвардейски части. Обстановката в страната става тревожна и заради няколкото криминални инцидента, с участието на руски войници и офицери. В българския парламент против белогвардейците говорят най-много комунистическите депутати и това е съвсем естествено. От Кремъл не искат от българска територия на изток да тръгват контрареволюционните легиони и Стамболийски ще-неще, трябва да се съобразява с това.

Правителството, макар че е притиснато здраво от Франция и Англия, решава да не сътрудничи много активно на врангелистите. Българите отказват да предадат 15 самолета и няколко десетки оръдия на белогвардейското командване. Военният министър съобщава, че самолетите и оръдията са нужни на България за потушаване на стачки и размирици. Това е доста неправдоподобен мотив, защото никой по света през тези години не използва самолети срещу стачки.

Междувременно в няколко български вестника се отпечатва сензационно писмо на барон Врангел до шефа на белогвардейското разузнаване полковник Самохвалов. В него се говори за план за завземането на властта в София - описани са всички важни обекти - гарата, електроцентралата и др. На 9 април 1922 г. Врангел (от своя щаб в Сърбия) дава заповед на полковете си за действие. Информация за готвения в българската столица преврат от белогвардейците изтича и в съветския вестник "Правда". Заговорът е в ход и двете партийни разузнавания - на БКП и на БЗНС, всеки ден дават тревожна информация на правителството. Първоначално премиерът Александър Стамболийски е спокоен, но съвсем скоро разбира, че работата с врангелистите става дебела.

В ръцете на свързания с комунистите капитан Димитър Тодоров от Шумен попада писмо от барон Врангел до подполковник Никола Рачев. Белогвардейският главнокомандващ пише, че трябва да се извърши държавен преврат с руските части, като се свали правителството на Стамболийски и се разгромят комунистите. Замисля се мобилизация на руските офицери и войници в основните гарнизони. По команда от генерал Врангел на територията на България трябвало да навлязат и още руски части от Сърбия и Турция. Официозът "Земеделско знаме" нашироко отпечатва изобличителни разкрития и документи. Само за ден-два съдържанието на писмото стига до министрите Цанко Церковски и д-р Райко Даскалов. С тревожните новини бил запознат и премиерът Стамболийски, който бил на воаяж в чужбина. Правителството решава да действа незабавно.

На 9 септември 1922 г. са арестувани генералите Кутепов и Витковски от гарнизона в Търново. Полицията прави обиски в казармите и жилищата на висшите руски офицери - намерени са военно-стратегически планове за подготвяния преврат. Веднага са запечатани и складовете с муниции и оръжие на руснаците. Само за няколко дни от България са изгонени 33 руски генерала и 57 висши офицери. Повечето от тях заминават за Белград, където е барон Врангел. Почти във всички български градове земеделското правителство изгонва от казармите руските войски. На много места белогвардейците са и обезоръжени. Превратът не успява - след около 2-3 седмици значителна част от врангелистите напускат страната. А много години след това в Париж барон Врангел пише в спомените си: "1922 година беше тежка за Бялото движение - тогава то бе лишено от почти всички свои лю-бими началници..."

Ревюта на наши потребители за Завоите на българската история 2

* За да напишеш ревю е необходимо да си регистриран