Знаменити, забравени, забранени

Литературоведът Катя Зографова проследява влиянието на европейски литературни колоси като Хенрик Ибсен и Кнут Хамсун върху родната литература от началото на миналия век в ценното издание "Знаменити, забравени, забранени". Авторката ни припомня творчеството на някои (по)забравени български майстори на перото като Димитър Подвързачов, Иван Шишманов и др., и ни запознава с неизвестни факти и документи.

От книгата научаваме как Михаил Лермонтов повлиява творчеството на Христо Ботев и Атанас Далчев, любовната лирика на Пейо К. Яворов и Дебеляновата "Легенда за разблудната царкиня"; полюсните мнения на Вазов и Вапцаров за Скандинавския север в лицето на Хенрик Ибсен; как Гео Милев "открива" Юхан Аугуст Стриндберг за българската публика и др.

В луксозното издание срещаме още имената на Кнут Хамсун, Йенс Петер Якобсен, Светослав Минков, Димитър Димов, Ивайло Петров, Георги Томалевски, Емануил Попдимитров, Райко Алексиев, Яна Язова, Константин Константинов, Димитър Шишманов, Асен Христофоров, Владимир Василев и др.

Книгата съдържа множество непознати досега факти и документи, които допълнително "уплътняват образите и прочитите на достойните непречупени пера на България от времето на соца", пише Йордан Ефтимов в предговора към "Знаменити, забравени, забранени". "И отново талантливото им малцинство е поставено в европейския контекст", допълва още известният литературовед и критик.

"Знаменити, забравени, забранени" съдържа и богат снимков архив с фотографии на къщата на Ламартин в Стария Пловдив, Кирил Христов с приятели, Пенчо Славейков с трупата на Нарoдния театър на турне в Македония през 1908 г., винетки с образите на Мара Белчева и Пенчо Славейков, авторски рисунки и стихове от "Микроскопична енциклопедия" на Смирненски и др.

Някои от произведенията в книгата и техните автори са забравени, други са били умишлено забранявани през годините, но все пак народната памет е успяла да ги съхрани и до днес, защото те безспорно са знаменити.

"Пред нас е мащабен книжовен проект, градящ контексти и литературноисторически реконструкции, въвлечен в европейски хоризонти и едновременно с това внимателно, любовно и детайлно вгледан в неизвестни фигури, теми и сюжети...
...Това е книгата на един живот в литературата и модел за литературата като начин на живот."

Йордан Ефтимов

♦  ♦  ♦

Катя Зографова е родена на 11 май 1957 г. в гр. Панагюрище. Литературоведка и писателка, директорка на къща музей "Никола Вапцаров" и на Националния литературен музей в София. Автор е на книгите "Вечните странници (Из тайните на митологичното в българската литература)", "Чавдар Мутафов. Възкресението на Дилетанта", "Многоликата българка. Забележителни жени от Възраждането да наши дни", "Никола Вапцаров: Преоткриване (Документална сага)", "Жените в Априлското въстание", "Неканоничният Вазов", "Играещата със стихиите: Елисавета Багряна" и др.

Има над 600 публикации в печатните медии: участва в научноизследователски сборници, съставя и предговаря книги, пише за световноизвестни, но и за забравени/"забранени" писатели, за български художници. Изследванията ѝ са съсредоточени върху периода на 20-те-40-те години на ХХ век. Книгата й за Чавдар Мутафов е отличена с международната награда на Панаира на книгата в Ниш, а "Многоликата българка" - с националната награда "Блага Димитрова". Нейни текстове са превеждани на италиански, македонски и руски.